Димитър Иванов-Капитана - актьор и стендъп комик 
Звучи музика примесена с женски шепот на елфически език
Светът се променя. Усещам го. Долавям промяната в дърветата, във въздуха, пред паркинга на блока, в портфейла си, в банковата сметка. Това, което беше, няма да се върне и малко ще са тези, които ще си спомнят.
Всичко започна с изковаването на великите пръстени. Един беше даден на Нея - красива, мъдра и свободна, като вятъра. Другият, на него - духовит, силен и деен. Управляваха заедно в хармония.
Но пръстените имаха друг план.
Не след дълго се родиха те…
БаЩтаткото Статия I-ва
Казвам се Димитър Иванов - Капитана. Баща на две…не, не две големи… на две от онези неща, които дават смисъл на всичко, правят живота ти прекрасен, осмислят го…ОК де, значи може и да са големи.
Изключително ми е приятно да се запознаем. Да кажа малко за това, което ще пиша тук. Сигурно сте свикнали да четете различни статии, рубрики, карета и т.н. Това тук няма нищо общо с онова, което сте срещали. Често е възможно да се обръщам директно към вас, ще оставям място за вашите реплики или мнение. Това ще бъде една диалогична рубрика. Край на диктатурата в писането. Вие не само ще четете, вие ще можете да пишете заедно с мен. Ще можем да създаваме заедно.
Знайте, че аз не съм се занимавал с писане, аз съм актьор, стендъп комик и вентролог. Общо взето всичко обратно на писането.
Та, към рубриката или каквото там се води:
Да си представим следното. Лятото е към края си. Почивките са свършили. Тенът ви е избледнял, ставате все по раздразнителни. Паркингът пред блока се е напълнил. Все по-често обикаляте по магазините. Търсите тетрадки с малки редове, с големи редове, с малки и големи редове, без редове, само редове. Обикаляте магазините за чанти, но не такива, които да си отиват с обувките ви. А чанти с размерите на мини галактика или стандартна черна дупка, който е способна да компресира мини галактиката. Знаете наизуст детските колекции есен/зима в мола. Четвъртък сутрин сте участвали в сбиване с други родители за детски екип 134-ти размер. По-често опипвате пластелин, отколкото партньора си. Имате прободни рани от пергел, временни татуси от флумастер, постоянни татуси от перманентен маркер. Цветята изравняват цените с тези от 8-ми март. Имате списък със списъци, които трябва да изпълните. Не се притеснявайте. Всичко това означава само едно нещо. Вие имате ПЪРВОКЛАСНИК!
Идея си нямах, колко много неща трябват за един първокласник. Не само учебниците, тетрадките и всякаквите там пособия, които ще ползват само по веднъж. То са дрехи, чанти, кутии за храна, купони, чип карти, майкита….таткита… не таткита няма, нечестен е животът.
И понеже съм организиран родител, всичко това трябваше да се закупи в последната седмица. Предполагам съм като повечето от вас? Нали? Вие такива ли сте? Моля кажете Да или Не? Знаех си!
Ето няколко специфични умения и качества, които родителят на първокласника е длъжен да притежава, особено ако се е задействал в последния момент.
1. Родителят на първокласника трябва да е бърз. Идея си нямате колко бързо се изчерпват тетрадки в кварталната книжарница. Особено тези с тесните и широките редове. Свършват като зеле на промоция от 35 ст.
2. Родителят на първокласника трябва да е предвидлив. Да прозре, какво ще бъде времето идните 3-4 месеца, за да може да закупи подходящите дрехи. Есенни, зимни, есенно-зимни, зимно-есенни, зимни-зимни. Защото започне ли учебната година, забравете да отидете пак на пазар. Има по-важни неща…сънят например.
3. Родителят трябва да е пестелив. Всеки иска най-доброто за детето си, но промоцията си е промоция. Щом можеш да купиш две тетрадки и половина за цената на една, купуваш. Няма значение, че корицата и е със снимка на Азис, Фики, Азис и Фики заедно, Азис и Фики заедно голи, министър-председателя, Пришълеца, Чичо Дядко, флорален мотив от Алпите или снимка на празнуващи клошари. Купуваш. Целта оправдава средствата. И без това тия тетрадки са за писане, не за гледане. Колко е качествена хартията, също не е от значение. Така или иначе в началото са ченгелчета, чертички, завъртулки. Нищо, което да има нужда да остава за поколенията. Сега ще кажете, ама те и в Египет ченгелчета и завъртулки са писали и гледай какъв бизнес направиха с цялата история. Да, съгласен съм, но едва ли някой ще разреши на детето ви да мъкне клин и каменна плоча в училище.
4. Родителят трябва да е добър шофьор. Ако не сте спазили точка 1, ще ви се наложи да пообиколите. Ще откриете, че парко местата изчезват също толкова бързо, както тетрадките. Родителят на първокласника трябва да може да паркира на всякакъв вид терени, тротоари, паркоместа с ограничена видимост, зелени площи, между две коли, пред две коли, зад две коли,… НАВСЯКЪДЕ. Колата също така е удобна, за да заведете детето на училище, нищо че живеете на 200-300 метра, защо детето да се изморява допълнително, те за това имат физическо. Пък и в калабалъка пред училище вероятността да научите нов вид прилагателни и епитети е доста голяма. Човек се учи докато е жив.
5. Родителят трябва да има познания по самозащита. Хубаво е родителят да притежава поне жълт, а най-добре зелен колан по карате. Защо? Защото рано или късно ще стане четвъртък сутрин, а какво има тогава? Тогава пускат промоциите с детски дрехи в известни хипермаркети. Правилата са прости. Играе се до първа кръв. Човекът заграбил най-много дрехи - печели. Размерът не е важен, то така или иначе този, дето го търсите, вече са го обрали служителите. Тук най-опасни не са родителите, а така наречените "наемници", хора наети да грабят за вас. Най-често това са бабите. Не ги подценявайте, нищо че изглеждат миловидни и крехки създания, те притежават опита на годините. Знаят как да удрят и щипят, без да остават белези. Често носят оръжия - бастуни, дамски чанти, пазарски колички, найлонови торбички. Много хора се чудят, защо възрастните хора с такава страст събират найлонки по джобовете. Защото после ги използват по промоциите. Не те ли е “ чоуквала“ баба с найлонка, нищо не си видял.
6. Търпение. Родителите на първокласника трябва да имат голяма доза търпение. Не, не говоря за първата родителска среща, за речта на директорката или за поведението на заместник-директорката. Говоря за Общия Чат. Всеки себеуважаващ себе си клас има общ чат в някоя платформа. Точно тук влиза в работа търпението. Отваряйки чата, попадаш в една абсурдна паралелна вселена. Изведнъж осъзнаваш, че тези хора, които си видял на първата родителска среща, само изглеждат културни и интелигентни… Но за общия чат ще говорим по нататък. Той си заслужава отделна статия.
7. В точка 7 съм отворен да чуя и вашите предложения за умение и супер сила на родителя на първокласника. Можете да го напишете в коментарите.
Не е лесно, но съм сигурен, че ще се справите. Най-малкото ще си спомните с умиление за вашия първи учебен ден. Дори, като се замисля, сега първия учебен ден е доста по-приятен. Въобще първи клас, сега е приказка… за децата имам предвид, вие така или иначе сте обречени.
Сега децата не носят учебници в чантите, не носят тетрадки. Всичко стои по шкафчетата в училище. Носят несесер, евентуално обяд, но в повечето случаи училището предлага, карта за достъп и…. ами това е в общи линии. А преди… Никога няма да забравя чантата си от първи клас, поне така твърди физиотерапевта ми, защото такива гръбначни изкривявания били оставали завинаги. Помня как всяка сутрин пълнех буквари, учебници, читанки, екип за физическо, дъмбели, храна и вода за три дни, две кила кестени за часа по труд и техника, маджун (защото баща ми беше забравил да вземе пластилин) и какво ли не.
Сега децата след училище ги вземат родителите, абсурд да пуснат детето само. Аз няма да забравя как на първия учебен ден, освен чантата ми връчиха ключа от вкъщи. Завързан на връзка от обувки, окачен на врата ми като медал. Но бях горд, че го имам. Всеки го имаше, защото родителите очакваха, след училище да се приберем, да си напишем домашното, да си научим уроците, да избършем праха, да пуснем прахосмукачка, да изперем, да изгладим, да изхвърлим боклука, да напазаруваме и да сготвим, по възможност първо, второ и трето.
Но и преди, и сега вълнението си остава същото. Е, може би сега се вълнувам малко повече за голямото си момиче, от колкото се вълнувах аз на първия си учебен ден. То всъщност аз избягах на моя, когато се опитаха да ме предадат на госпожата… Но със сигурност ще помня завинаги и нейния.
На добър час на всички първокласници! На добър час и на техните родители. Помнете и ние сме минали от там, няма място за паника! Карайте го по - спокойно. Предстоят им още 11 първи учебни дни, да са ни живи и здрави!
П.С. Леле, забравих да купя пластилин!
