„Нали ти казах!“

Да, тийнейджърите невинаги постъпват разумно: може да не вземат чадър, когато прогнозите обещават дъжд, или да забравят да приготвят чантата за училище вечерта и сутринта нервно наблъскват у1ебниците в раницата.

Разбира се, първата реакция на родителя, когато види замръзналата си тийнейджърка или нервния си син сутринн, е да „натрие“ носа на детето и да му натяква грешката, която е допуснало.

Но каква е ползата, ако тийнейджърът в крайна сметка все пак продължава да прави нещата по свой собствен начин?

Не само че няма да убедите тийнейджъра да постъпи по друг начин, но ще се превърнете в дразнител и няма да можете да изградите хубава връзка.

Вместо това кажете:

„Никой не е застрахован от грешки. Разбира се, по-добре е да се учим от чуждите грешки, но този път ще се научиш от собствения си опит.“

„Не се притеснявай, ще успееш да стигнеш до училище навреме. Аз ще направя закуска, а ти си приготви раницата. И следващия път послушай съвета ми, за да не се поставяш под стрес“

„О, нека не изпадаме в истерия!“

Нормално е да изпитвате негативни емоции.
Всички се разстройваме, плачем и нервничим понякога. Трябва да знаете как да изпускате парата. Да кажете на детето си да сдържа емоциите си, когато трябва да ги сподели, е лоша идея. Да, родителите се дразнят, когато тийнейджърът повишава тон, спори и ругае, когато нещо не му харесва или му е отказано.
Въпреки това си струва да се обърне повече внимание на чувствата на тийнейджърите.
Такива фрази няма да ви помогнат да преодолеете конфликта. Освен това можете да обидите тийнейджъра: той ще спре да споделя тревогите си с вас и ще задържи негативните емоции и от доверието няма да остане и следа.

Какво да кажем вместо това?

"Разбирам, че си разстроена, но мога да ти обясня защо не ти позволявам да отидеш на парти извън града."

"Да поговорим. Разкажи ми за проблема и ще измислим как да го решим."

„Тези глупости в Интернет ли ги чете?“

За всеки е неприятно, когато мнението му не се приема сериозно. А когато родителите го правят, това е двойно по-болезнено за тийнейджърите.
В епохата на технологиите децата вече не търсят съвети от по-възрастните, а директно се обръщат към интернет. А мнението на онлайн „експерт“ невинаги е правилно. Ако един тийнейджър внезапно реши да откаже месо след видеоклип на популярен блогър или иска да опита трик, който е научил от видео, не бива да го ругаете или засрамвате.
Дори детето ви да постъпва неправилно или да не харесвате преценките и възгледите му, думите „Пак четеш глупости в Интернет!“ няма да ви помогнат да изградите диалог.
С тази фраза омаловажавате хобитата му и критикувате любимите му блогъри и друга информация, които чете с удоволствие.

Какво да кажем вместо това?

„Уважавам възгледите ти, но нека да преценим отново плюсовете и минусите и да проверим източника на информацията.“
„Източниците в Интернет не винаги са достоверни. Ти си разумен човек и ще се радвам следващия път да ги проверим заедно.“

„Така ще говориш на приятелите си!“

Често децата чуват тази фраза, а родителите не забелязват, че я казват.

Представете си, че вашият тийнейджър не иска да обядва или да подреди стаята си. Кой знае каква е причината: лошо настроение, мързел или интересен сериал. Но родителят продължава да настоява, затова детето казва: „Остави ме на мира!“

Търпението на родителя се изчерпва веднага, възрастният не е очаквал такава наглост от детето: „Ще говориш така с приятелите си!“ - е предсказуема фраза в тази ситуация, но е много манипулативна.

Сякаш казвате „С приятелите ти си равен, а аз съм по-висш.“ Това разрушава доверието, затова е добре да подходите по друг начин.

Какво да кажем вместо това?

„Добре, тогава да направим компромис: довърши си епизода и след това почисти стаята си.“

„Притеснявам се, че не се храниш правилно. Но тъй като не искаш да ядеш сега, кажи ми, когато огладнееш.“

„Колко пъти трябва да се повтарям?“

Да, когато тийнейджърът не прави това, което се иска от него отново и отново, става досадно.
За съжаление, не можем да запаметим всички малки неща, които някога са ни казвали. И възрастните понякога повтарят една и съща грешка няколко пъти, така че не бива да сме прекалено строги към тийнейджърите.
С фразите „Колко пъти да се повтарям?“ или „Омръзна ми да повтарям едно и също нещо като папагал“ проявявате агресия към своя тийнейджър. С тези думи го карате да се чувства виновен, сякаш пренебрегва молбите ви.
Но как можем да знаем, че го прави нарочно?
Може би самият той е раздразнен от това, че за пореден път е оставил водата да тече, докато си мие зъбите, или е забравил да извади пилето, за да го размрази. Вероятно вече се чувства виновен, а вашите думи могат само да го обидят.

Какво да кажем вместо това?

"Знам, че не си го направила нарочно. Но за мен е важно да запомниш молбата ми."
"Следващия път, моля, не забравяй молбата ми. Ако ти са се натрупали много задачи, направи си напомняне в телефона, а аз ще поставя бележка на видно място."