Историята ни помни какви ли не ужаси, но има един ден, който със сигурност ще се помни винаги. Денят на аварията в Чернобил. Тогава много животи приключват, а за още повече съдбата рязко променя курса си. Но не бива да си спомняме за Чернобил само с ужас и печал, а трябва да извлечем нужните поуки, за да може човечеството никога повече да не страда от същите грешки.
Защото една подобна трагедия се отразява най-вече на нашите деца...
"Казват, че радиацията е щяла да убие и майката, но бебето ѝ е абсорбирало всичко вместо нея", разкрива Уляна Хомнюк, героиня измислена специално за сериала. "Живеем в държава, в която децата трябват да умрат, за да могат майките им да живеят."
Понякога е спорно за кого е било по-лесно - за тези, които са намерили смъртта си почти веднага след аварията или за онези, които са продължили да живеят с последиците.
Дългогодишни проучвания доказват, че бебетата, които са били изложени на радиация в утробата, са по-застрашени от развитие на някакъв вид рак като възрастни. Но изследванията не могат да докажат категоричната връзка, както и не доказват, че тези бебета е по-вероятно да развият несъвместими с живота малформации. Днес лекари и учени твърдят, че това всъщност са били единични случаи и здравословните проблеми за новородените далеч не са били толкова страшни.
Но тогава се случва нещо друго и много по страшно - седмици след аварията, липсата на информация кара хората да развият т.нар. "радиофобия". Дори лекарите започват да се съмняват във властите и в информацията, която им дават за мащабите на заразяването.
В резултат на това десетки, дори стотици хиляди бременни жени решават да направят аборт - някои по съвет на лекарите, а други въпреки техните съвети да не го правят. Хората изпадат в абсолютна паника. Жените започват да убиват доброволно децата в утробите си. Защото липсва информация, липсват медицински факти. Прииждат само ужасяващи истории за хора, които загиват от лъчева болест и за бебета, които се раждат с две глави.
"По данни на Международната агенция за атомна енергия между 100 000 и 200 000 бременности са били прекъснати в Източна Европа заради грешните съвети на лекари, че радиацията от Чернобил носи сериозен риск за неродените деца."
Този избор на хиляди жени се усеща пряко в спада на раждаемостта между 1986г. и 1987г.. В Украйна хиляди жени се решават на аборт месец след аварията. Дори и в по-далечни места като Унгария, Гърция, Дания и Италия, се отчита значителен ръст на абортите, свързани с аварията. Важно е да се отчете, че след ядрената авария във Фукушима не е имало нарастване на броя на абортите. Това показва до къде може да доведе липсата на информация.
"Това, което ме плаши, е че бременните жени идват при нас отчаяни и искат да направят аборт", разкрива унгарският лекар Имре Файфер през юни 1986г.
Жените са били ужасно изплашени, развили са радиофобия и са смятали, че със сигурност бебетата им няма да се родят нормални.
Психиката на хората, преживели трагедията в Чернобил, е била страшно разклатена. Учени разкриват, че по онова време хората са били 4 пъти по-предразположени към високи нива на стрес, депресия, паник атаки и психични заболявания, а това продължава да дава отражение и на днешните поколения.
Много семейства не са били способни да продължат да се радват на бремеността, макар да са ги уверявали, че има много малък шанс бебето да се роди в увреждания.
Когато чуем за Чернобил, си представяме изоставени призрачни градове и табели, които предупреждават за опасност от радиация.
Но от гледната точка на жените това бедствие се свързва с по-близки, с по-битови и банални картини - лекарски кабинети, кухненски маси и детски площадки. Внезапното покачване на абортите след аварията са индикатор, че чернобилската трагедия е коствала повече човешки същества, отколкото можем да си представим. Взела е повече невинни жертви, отколкото официалната статистика може да преброи.
И още един тъжен извод - липсата на информация е страшна почти толкова, колкото радиацията.
Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!