Японците са нация за пример в много отношения, включително и когато се касае за здравето - те са с най-дълга продължителност на живота и то в сравнително добро здравословно състояние. Учените се опитват да обяснят феномена, изучавайки генетичната предразположеност, храненето, начина на живот.
Оказа се, че гените са важен фактор, но решаващ е начинът на живот, който се налага още от раждането на детето. Каква е разликата с българските деца и защо япончетата са по-здрави?
Японските деца се хранят с продукти от националната си кухня, предимно риба, морски дарове, ориз, зеленчуци и плодове, богати на полезни мастни киселини, антиоксиданти, витамини, минерали, аминокиселини. Като всички деца хапват и сладко, но с мярка. Традиционното хранене се препоръчва от специалистите по хранене, генетичната и ензимната система на човека е специфична, усвоява се най-добре храната, която расте на родна почва и с която са се хранили предците ни.
„Модерните“ майки в България тъпчат децата си с храни, чието име трудно се произнася и по принцип са полезни, но за южноафриканците, например. Друг е въпросът, че пристигат от хиляди километри, съхраняват се месеци по складовете и трябва да се обработят, за да издържат. А истинската, здравословната храна е прясната, тоест местната.
Японските деца не се тъпчат с храна и затлъстяването е рядко срещано сред тях. Храната им се сервира в малки чинийки, ако детето иска допълнително му се дава, но без да се насилва. Задължително условие е да се хранят бавно като сдъвкват много добре храната.
Българското дете се гони с лъжицата, роднини се правят на маймуни, пеят се песнички, в последно време без телефон или таблет на масата малкото дете не може да се нахрани. Резултатът е злоядо дете, отвратено от насилственото хранене или дете с наднормено тегло.
И в двата случая детето е болнаво и хваща всеки вирус. А връзката на наднорменото тегло със сърдечносъдовите болести, диабета, ставните проблеми и честото боледуване е категорично доказана.
Вечерята с домашно приготвена храна в Япония е задължителна. Семейството се сплотява, храната е качествена, обстановката спокойна, храненето бавно, за да се усвои храната. Любителите на полуфабрикати и доставка на храна отвън са хората с наднормено тегло и проблеми със здравето. Вярно е, че у нас майките работят и не винаги може да се предложи домашна храна на домочадието, но начини се намират.
Престъпление е сядането на масата с телефон, така храната не се усвоява пълноценно. За да е полезна, тя трябва да се яде бавно и с апетит. Така храната се смила добре още в устата, а стомашните сокове се образуват от вида на храната, аромата, доброто качество. Пред телефона детето дори не разбира какво яде. Полза никаква, килограмите в повече.
От най-ранна възраст япончетата се учат да помагат в домакинството и да се включват в приготвянето на храната. Така не само развиват уважение към семейството и храната, но и са физически активни и в дома си. На българчетата често всичко се поднася „на тепсия“ докато те са забили нос в телефона излегнати на дивана.
Японците обръщат голямо внимание на психологичното състояние на малките си граждани. Знае се, че преяждането обикновено е резултат от стресова ситуация и неудовлетвореност. Затова в японските училища има психолози, които наблюдават децата и разговарят с тях за проблемите им. Те полагат големи грижи за стабилното психологично равновесие на децата си.
Децата в Япония спортуват всеки ден. Ходят пеша, карат колело, кънки, не се навличат с много дрехи. Така се закаляват и рядко боледуват. А у нас?