Скъпа мамо,
Благодаря ти, че не спираше да ми повтаряш, че ще успея. Показа ми как да изградя самоувереност по най-правилния начин: убеди мен самата, че трябва да мечтая извън шаблона, и притежавам всички качества, за да постигна целите си.
Подари ми независимост, за да осъзная стойността си, без да се налага да държа ръката ти всеки път, когато почувствам страх и несигурност.
Трябваше да направиш крачка назад и да ми дадеш свободата да правя грешки. Не искам да се самообвиняваш за това, защото всяко едно малко разочарование беше крачка по пътя към усъвършенстването ми като личност.
И когато създадох приятелства и извоювах своите успехи напълно сама, осъзнах, че наистина съм точно толкова силна, за колкото ме мислиш, и то още преди да си видяла на какво съм способна.
Благодаря ти, че настояваше да се справям сама с трудните задачи. Когато получавах ниски оценки на груповите проекти, защото някой от съучениците ми не се справяше със задачата, ти не се намеси. Даде ми смелост сама да поема инициативата и да говоря с учителката, а не да се крия зад полата ти. Когато се затруднявах по време на час, ти ми каза да не се страхувам да попитам. Когато приятелката ми ме нарани, ти ме попита дали ѝ обясних, че поведението ѝ ме кара да се чувствам зле.
Понякога бях прекалено самокритична. Помня какво ми казваше тогава: "Каквото и да направиш, мила, никога няма да ми дадеш повод да те обичам по-малко."
Помня, когато ми разказваше за твоите лични разочарования и погрешни завои. Това ме караше да се чувствам по-добре, защото знаех, че не съм сама в начинанията си. Продължавай да го правиш. Продължавай и да ме критикуваш, когато се налага. Продължавай да ми повтаряш колко е важно да приемам неуспехите като неделима част от житейските изпитания, да търся своя вътрешен мир, да не се плаша от взимането на важни решения.
Притеснявах се. Страмувах се. Страхувах се. Винаги си представях най-лошото. И ти беше наясно с всичко това. Но като всяка майка вярваше в способностите на детето си и знаеше, че то ще се справи.
И до ден днешен ти си първият човек, с когото искам да споделя щастливите новини. За да ги отпразнуваме заедно.
За мен е толкова важно да чувам постоянно, че се гордееш с мен. Никога няма да ми омръзне да го чувам. Моля те, продължавай да го повтаряш.
Благодарение на теб днес съм успешна самоуверена жена. И един ден ще предам на децата си тази безценна порция мъдрост, която съм получила от най-вдъхновяващия човек в живота ми.
С обич,
твоята дъщеря
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
