Така наречената „боя“, която оцветява всички живи същества, се нарича пигмент. Ирисите на очите ни са оцветени от пигмента меланин, който се появява в нюанси на кафявото. По-високите концентрации на меланин водят до тъмнокафяви до черни ириси, докато по-ниските концентрации водят до небесносини ириси. В зависимост от точното количество присъстващ пигмент, очите се появяват в различни цветове. Спектърът започва със синьо и преминава през зелено, лешниково, кафяво и накрая черно.
И ако синият цвят ви кара да се чудите защо най-ниските количества меланин не водят до много светлокафяви или светлокафяви ириси, на прав път сте.
По-ниските концентрации на меланин в кожата и косата водят до много бледо пшенично оцветяване, което наричаме "руса коса и светла кожа".
И така, откъде идват сините очи?
Истината е, че сините очи изобщо не са сини. Никъде в човешкото тяло няма син пигмент. Сините очи изглеждат сини само поради оптична илюзия, причинена от разсейване на светлината.
Когато светлината удари множеството влакна в ириса, тя се абсорбира или разпръсква. Когато очите имат много меланин в тях, по-голямата част от светлината се абсорбира и кафявите дължини на вълните се отразяват обратно. Но когато очите имат малко меланин, светлината се разпръсква и само най-дългите дължини на вълните се отразяват обратно. Тези дължини на вълните са сини, така че така възприемаме тези ириси.
Същото явление ни кара да възприемаме дневното небе като синьо, когато действителният му цвят е черен.
Зелените и лешниковите очи са смесица от влакна на ириса, които съдържат меланин и такива, които не съдържат. Ето защо при по-внимателно вглеждане често можете да видите отделни сини и кафяви влакна в зелените или лешниковите очи на човек.
Някои очи изглеждат кехлибарени. Кехлибарените очи са цвят на очите без илюзия с по-малко меланин от кафявите очи, но не толкова малко меланин, че ефектът на разсейване на светлината да създава илюзия.