Всички желаем най-доброто за децата си. Искаме да бъдат умни, талантливи, грижовни, амбициозни - списъкът е дълъг, а ние сме убедени, че вече е съставен и завършен в главата ви.
А в този ред на мисли, имаме един важен въпрос към вас:
На кое място поставихте добротата?
Факт е, че добротата не е атрактивно супергеройско качество като смелостта и амбицията.
Ако сред вас има почитатели на поредицата "Хари Потър", ще ви дадем пример с дом "Хафълпаф", който се характеризира с доброта и лоялност. Членовете му са незаслужено поддценявани, защото не са маниакално амбициозни като "Слидерин" или смели до границата на човешката глупост като "Грифиндор".
Въпреки всички криворазбрани обществени схващания обаче добротата със сигурност трябва да бъде първият добродетел, който родителят предава на детето си.
Има един универсален майчин закон, с който ще подкрепим написаното дотук.
Всяка добра майка ще предпочете да има дете, което е жертва на насилие, отколкото да има дете, което причинява насилие.
Има нещо ужасно болезнено и непоносимо, което се случва със сърцето ни, когато виждаме как детето ни взима със сила играчката на друго дете и го удря. Може би самото то усеща, че това не е и няма как да бъде част от поведението на едно нормално и разумно човешко същество.
Трябва да учим малките ни съкровища на милосърдие. Да им зададем въпроса "А ти как би се почувствал, ако някой ти вземе играчката?" или "Как би реагирал, ако си на негово място?"
Защо добротата е толкова важна?
Без доброта ние ще губим човечността си. Тя ни е необходима, за да се свързваме и да общуваме истински. Защото най-искреното приятелство и най-чистата обич започват с един красив жест.
Човек да бъде добър към човека. Дете да раздели вафлата си с друго дете. А то да се усмихне и да го прегърне. Именно в такива моменти разбираш, че си добър родител.
Но да се върнем към примера с взетата играчка - какво бихте сторили вие? Ще изтичате при майката и ще я обвините, че не може да контролира детето си, че не го е възпитала добре? Или ще покажете съчувствие, като ѝ кажете: "Не се тревожи, малки са, все още се учат. Нали и на нас понякога ни се случва да не реагираме по най-добрия начин?"
Не всички деца удрят, хапят и обиждат другите, но не съществува дете, което да не е заслужило нито една забележка. Независимо дали говорим за говорене с пълна уста или лоша дума.
Скъпи родители, насърчаваме ви да научите децата си да бъдат смели, амбициозни и милион други неща. Но не забравяйте и добротата. Поставете я на първо място, защото тя е и винаги ще бъде най-важна.
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
