По повод деня на Народните будители - 1 ноември, решихме да споделим с вас писмо, написано от дъщерята* на една учителка. Писмо, което дава друг поглед върху човечността на съвременните народни будители - нашите учители. С уважение към тях. И с любов. 

Скъпа Мамо,

Какво имаше предвид, когато ми казваше, че не можеш да си тръгнеш от училище в 15:00 ч. като мен? Какво имаше предвид, когато вадеше своите домашни за след вечеря? Та нали аз бях ученичката? Не трябваше ли това да е моя работа?

О, така е! Забравих! Ти си учител! Вие не работите от 8 до 15:00 ч., вие сте учители 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Повечето хора обаче не осъзнават това, нали? Те не знаят, че излизате от вкъщи час и половина преди началото на часовете, за да подготвите ежедневните си задачи, да напишете сутрешния си поздрав до учениците на бялата дъска и да подготвите всичко друго, от което може да се нуждае един ученик през деня. Повечето хора също така не осъзнават, че оставате в училище почти час повече от необходимото през повечето дни, за да можете да сте напълно подготвени и за следващия ден. Хората не знаят, че вие, учителите, сядат като ученици да си пишете домашните  и често с децата си правите залози кой ще завърши първи.

Честно казано се чувствах виновна, когато свършвах с моите домашни и лягах да спя преди теб. От коригиране на задания до писане на бележки за отчет за напредъка, изглежда, че винаги правите нещо. Имах стотици братя и сестри, благодарение на теб, мамо. Това е така, защото когато тези ученици са в твоя клас, те получават точно толкова любов и внимание, колкото ти даваше и на мен. Което, между другото, е много! Знам, че смяташ всички тях за „твои деца“ и мисля, че това доказва колко си отдадена на работата си. Те са толкова щастливи да имат учител, който се грижи и надхвърля това, което се иска от нея, само за да направи тяхното образователно преживяване възможно най-доброто. Сигурна съм, че ако някой ден някой ги попита, всички ще кажат, че си била „любимата им учителка в трети клас“. Нали?

Благодарение на теб, имам много повече уважение към учителите и възпитателите, които посвещават толкова голяма част от живота си на своите ученици. Ти ме научи, когато бях малка, да показвам само най-доброто от себе си и аз наистина ти благодаря за това, на което ме научи. Вече разбирам по-добре как работи образователната система и защо трябва да инвестирам толкова много време в нея.

Спомням си, че трябваше да поправям своето „М“, когато пишех името си на етикетите на тетрадките, защото беше главна буква и трябваше да е по-голяма от останалите букви в името ми. Винаги ме караше и да пренаписвам домашното си, ако е разхвърляно и нечетливо. По това време ставах изключително раздразнителна и разочарована, защото просто исках да приключа с домашните, но сега ти благодаря, че ме превърна в компетентен, трудолюбив човек. Без твоята помощ се страхувам, че нямаше да бъда и на половина толкова прецизна в работата си, каквато съм днес.

Благодаря ти за твоята мотивация и подкрепа през годините. Ти наистина си човекът, който ме доведе до мястото, където съм днес и за това съм ти длъжник завинаги. Знам, че понякога се оплаквах, когато непрекъснато вършеше училищна работа, но знам, че правеше най-доброто за другите си „деца“. Сега виждам на какво си способна като учител, защото си възпитала в мен същите тези уроци и ценности, които преподаваш и до днес в класната стая. Твоите ученици са късметлии, че те имат.

С любов,
Твоята любима ученичка – дъщеря ти

* Писмото е написано от Меган Паризеу и е прекрасен пример за това, че учителската професия, независимо дали е практикувана в България, или в някоя друга точка по света, е дълбокоуважавана и ценена.

Честит празник, учители!