През целия си живот съм си поставяла много висока летва. Винаги съм очаквала най-доброто от себе си и винаги съм се опитвала да избегна провала. След като достигах дадена цел, винаги се появаваше по-висока. Рядко съм си позволявала да се отпусна и да отпразнувам успехите си.
Чудех се какво ми трябва, за да насоча погледа си по-нататък. Никога не си бях задавала въпроса „Какво се опитвам да докажа? И на кого?“
Едва когато станах майка, осъзнах, че склонноста ми към перфекционизъм не може да продължи да ме дърпа. По ирония на съдбата, опитите ми да бъда перфектната майка, ме направиха по-лоша майка.
След много неуспешни опити да се да върша домакинските задължения с малко дете вкъщи, разбрах, че трябва да се освободя от това, което смятм за "идеално". Вече нямах контрол над нещата: Независимо колко книги за родители поглъщах, нямаше наръчник за непредсказуемото малко същество, което внезапно преобрази живота ми.
Живеех с представата, че „ако направя това, тогава ...“. Ако съм по-добра домакиня, по-добър родител, по-слаба и стройна, ако имах по-успешен бизнес... тогава. Тогава мога да спра и да се отпусна. Тогава животът ми ще бъде пълноценен. Тогава ще мога да съм ... какво? Перфектната версия на моето Аз. Аз, която има правото да изпитва щастие?
Мислех, че винаги ще има нова, по-добра моя версия, в която трябва да се превърна. Защото никой не ми беше казал: "Всичко е наред, правиш всичко, което можеш. Справяш се добре." Би трябвало да мога да си го кажа сама на себе си. Би трябвало да мога да го усетя.
Осъзнах, че отлагам щастието си, живота си, дори връзката с дъщеря си.
Докато гоня идеала за "перфектната мама", на дъщеря ми ще ѝ липсва „мама сега“. А това е единствената майка, от която се нуждае. Защото аз съм нейната майка, колкото и несъвершена и дори може би не достатъчно подходяща за нея.
Осъзнах всичко това. Но продължавам ли да чета десетки книги за родители и да се притеснявам? Разбира се.
Имам ли все още цели, които искам да постигна? Да, категорично.
Определих с точност какво е важно за мен. Да бъда със семейството си, да създам добра връзка с дъщеря си, са първи в списъка. Трудно е да се спре навика да се стремиш към перфектното. Затова го замених с друг навик. Да си напомням всеки ден, че трябва да намеря баланс между това да дам всичко от себе си, но и да проявавам разбиране към себе си.
Да се предам на „неизвестното“ и да продължа напред.
Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
