Бащата е един от най-важните хора в живота ни, независимо дали връзката ни с него е позитивна, или не, независимо дали е активна част от живота ни, или не е - при всички случаи той е важен.
Понякога искаме да бъдем точно като бащите си; понякога искаме да сме точно обратното на това, което са те. Балансът е някъде там, където откриваме, че бащите ни не са супергерои, нито злодеи, а хора като всички нас, но със специално значение лично за нас самите.
И като казваме баща, нямаме придвид само биологичния родител - това може да е всеки един важен за нас мъж, докато сме били деца. Всеки, който може да бъде в ролята на баща. Както разказва Георги Господинов в разказа си "Обащиняване":
"И един ден го видя, ей така, както зяпаше през прозореца на стаята. Големият кестен в дъното на двора. ... Ставаше за баща, имаше си всичко, беше едър, с големи клони. ... И никога нямаше да го бие. Ще те обащиня, каза му той. Беше си измислил тази дума. Щом децата ги осиновяват, значи бащите се обащиняват. Кестенът мълчаливо се съгласи. "
Така значи - бащите се обащиняват. Между тях и децата се развива двустранна връзка - не става дума само за "преливане" на опита и възгледите на бащата към детето. Става въпрос и за ценните уроци, които бащите научават от своите деца.
Ето къде за самите бащи остава мястото на техния татко - със споделния опит и собствената им рефлексия. Попитахме няколко български татковци и споделяме реални цитати от отговорите им на въпроса "Какво беше мястото на твоя баща за теб?". Те са част от голяма палитра със всякакви възможни отговори и гледни точки, но дори и сами по себе си, са ценни и ни дават материал за размисъл.
„Баща ми не ме разочарова нито веднъж до този момент и продължава да ме обича, каквото и да се случи.“
Да разочароваш детето не означава просто да не му купиш играчката, която иска. Означава нещо съвсем простичко и адски сложно - да изградиш и запазиш жива връзката с детето си така, че и двамата да знаете, че разчитате един на друг, дали за игра, или да поговорите сериозно. Тази постоянна връзка се изразява в споделяне (на опит и време), в играта, в ученето на нещо ново, а понякога и в това, че си липсвате.
„Най-ценното, което моят баща ме научи е, че да бъдеш добър и любящ човек към околните винаги се отплаща, и можеш много повече да постигнеш с мед, отколкото с оцет.“
Отново просто казано - доброта и разбиране към другите. Да, във всекидневнието понякога е трудно. Но тук не става въпрос за това, а за това, което носиш в себе си от баща си, фактът, че като ти зададат този въпрос, това е първото нещо, което казваш. Цялото човешко развитие до този момент е вървяло в посоката на все по-големи обединения на повече и повече хора. В тази среда, ако нямаш умението да разбереш другия и да направиш възможното, за да подходиш добронамерено означава, че сам си орязваш важни възможности.
Възможността да бъдеш различен
„Аз се опитвам да съм друг, т.е. това, които ни дават някой път родителите, бащите в случая, се съдържа и в това, което ни отнемат… Аз израснах в един стремеж да му се харесам, което в никакъв случай не искам да виждам у моите деца…“
Анти-урокът също е урок. Тук се разчита болката, която едно дете може да изпита, ако не вижда и не усеща одобрението на родителите си, особено, когато става дума за отношенията между баща и момче, които са важна част от социализацията на момчетата. Ставайки родители, опитваме нови начини за отношения с децата си, и това ни дава възможност да осъзнаем как самите ние сме се чувствали като деца; какво искаме да запазим и какво да оставим настрана. Не е нужно да искаш да се харесаш на татко си. Нужно е усещаш, че той те харесва.
Строг, но справедлив?
Всеки прави своя избор и решава как да се отнася към детето си. Има бащи, които одобряват строгостта като част от възпитанието, като съдят от резултатите, които сами са постигнали.
„Аз се харесвам като човек и какъв човек съм в момента, което се дължи много на възпитанието на баща ми, защото като главнокомандващ семейството, все пак е подполковник, има си типичния персонаж на властен човек. Имало е моменти, в които съм смятал, че това не е правилно, но впоследствие, като погледна назад, си казвам „Щом съм станал такъв човек, значи това, което е направил, е правилно“. И оттам произлиза, че човек не трябва да е само мил и добър, много често трябва и да е строг с децата си, той е бил строг с мен, но и справедлив…“
Има подходи на възпитание, според които бащата е по-високата инстанция от майката. Майката обичайно прекарва много повече време с детето, и в случай, че не може да контролира детето в някоя ситуация, следва заплахата „Ще кажа на баща ти!“ Фигурата на бащата като този, който налага по-големите правила, закона, тъй да се каже, крие своите рискове. Ако детето развие страх от баща си, то заплахата би му се отразявала зле. Ако обаче детето знае и усеща, че тази строгост е облечена в бащина любов и топлота, има много по-голяма вероятност да чуе и да разбере посланието. Но внимавайте с наказанията. Не работят особено.
Това далеч на са всички важни неща, които можем да научим от бащите си, но ни е ценно да споделим размишленията на татковците, които отговориха на този въпрос. С материала искаме по-скоро да започнем този дебат и ви питаме – кое е най важното за вас, което научихте от бащите си?
И накрая, с автентичните думи на един баща, искаме да ви разкажем следната история:
Четири поколения мъже и математиката
„Едно от чудовищата в моя свят беше математиката. Това, което помня от прадядо ми – аз съм първи клас и той започва да ме разпитва с някаква много сложна задача кога е била балканската война, Първата световна, нали, той колко е роден преди това – половин час, за да стигне до условието на задачата – на колко години е той. И аз веднага казвам: 87! А той: „Ама вие сте супер вашето поколение, колко бързо смятате!“ И аз казвам: „Аз знам на колко години си!“ От неговия подход към математиката помня възторга в това да откриваш математика в някакви всекидневни неща – във възрастта на хората, в дънки, в микрофон…
С дядо ми като борихме математиката, там беше обратното. Не „математиката я има навсякъде“, а „Математиката е инструмент. Като знаеш математика, можеш да управляваш света, да режеш някакви неща, да действаш. Помня, че проектирах с негова помощ зайчарник –с математика смятахме ъглите на зайчарника.
Дядо ми и прадядо ми бяха такива умни, хитри хора, прагматици, докато ролята на баща ми беше да ми покаже, че може да си много тъп, но ако работиш систематично, ако следваш правилата, можеш да получиш с математиката някакъв резултат. И аз бях във възторг – няма нужда да съм умен вече! Можеш систематично, следвайки алгоритъма, да решаваш някакви много тежки задачи. Казвам го, разбира се, не заради математиката, а просто си мисля, че светът се променя и бащинството се променя, очакванията се променят, динамиката е различна и за мен бащинството е по-скоро кауза, която се предефинира непрекъснато, защото децата са различни, ситуацията е различна, контекстът… И пустата му математика - и тя се променя.“
Автор: Давид Кюранов, Асоциация Родители
Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
