Чуйте тази статия в аудио формат:

Добрата комуникация с децата включва активно слушане и говерене по начин, който окуражава децата да слушат. Тя е като всяко друго умение – колкото повече практикуваме, толкова по-добри ставаме.

За да разчитаме на добра комуникация с децата, има няколко основни момента, на които е добре да обърнем внимание.

На първо място, когато говорим с децата, е важно да ги окуражаваме да споделят своите мисли и чувства с приоритет пред разясняването на факти и обстоятелства. В отговор на това, ние възрастните, трябва да сме готови да слушаме и да отговаряме по сензитивен начин. А ако не сме – да не спираме да развиваме тези умения. Децата имат нужда от емпатийно и активно слушане от страна на своите родители, най-вече когато имат негативни преживявания, изпълнени с чувства като гняв, срам, тъга и страх и други подобни, често провокиращи неприемливото им поведение. В такива моменти е важно да се фокусираме върху езика на тялото и тона така, както и върху самите думи на детето, за да можем да разберем какво наистина иска да ни каже то.

За да се случи всичко това по един оптимален начин, трябва да съобразим най-вече възрастта, индивидуалното развитие и специфичните различия на всяко дете. Доколко то е способно да задържи вниманието си върху разговор и до каква степен са развити ресурсите му за преработване на съответната информация.

Добрата комуникация с децата засилва нашата връзка с тях и ги окуражава да ни слушат.

Важно е да се знае, че някои деца имат нужда от повече поощрение и позитивна обратна връзка, за да се отпуснат и да говорят. Други пък може да се чувстват по-скоро отчаяни когато се опитат да разговарят с нас, ако ние успоредно се занимавате с нещо друго. Препоръчително е тогава да прекъснем страничната си дейност, за да можем да чуем по един активен и заинтересован начин какво детето има да ни сподели.

Това разбира се може да е трудно за някои родители, защото има деца, които почти непрекъснато изискват това внимание от тях. Тога е добре да се въведе регламентирано време, което ще бъде посветено само на детето и заедно с това да бъде дадена идеята,че родителят има нужда от такова лично време и за себе си.

Ето някои насоки, които биха били полезни за подобряване на комуникацията с детето:

- За детето е важно да му покажем, че ценим неговите мисли и чувства и му помагаме да ги вербализира и изразява по приемлив начин. Това от своя страна изисква познаване на собствените ни преживявания и непрекъснато надграждане на емоционалната ни интелигентност.

- Да отделим специално време, в което да комуникираме един с друг. Добър момент за това е, когато семейството се събира около масата да обядва или да вечеря, без включен телевизор или смарт устройства.

- Когато искаме децата да споделят с нас събития и преживявания от ежедневието си, можем да ги стимулираме като първо ние разкажем някои от своите, подходящи за споделяне с детето.

- Добре е да сме готови да разговаряме за всякакви чувства, включително гняв, радост, разочарование, страх и тревожност. Това помага на вашето дете да развие “емоционална лексика”. Да се говори за гнева не означава да си гневен – разбирайки разликата между двете неща, детето се учи да комуникира по-добре.

- Ако на детето му е трудно да говори за преживяванията си, можем да му помогнем, обръщайки внимание на езика на тялото и невербалните съобщения, които то изпраща. Това би могло да стане с подкрепящи изречения като “Много си тих днес, нещо случило ли се е в училище?”, „Изглежда сякаш нещо те притеснява или си тъжен?” и други подобни .

- Пълноценното общуване между родител и дете е налице когато родителят може деликатно да прецени етапите на формиране на детската автономност. Добре е да се даде свобода на избор за такива неща, за които детето е способно да поеме отговорност. И да не забравяме, че има ситуации, които не можете да разрешите на момента, но може по-късно да се върнете към тях и да ги коментирате.

- И не на последно място – нека детето научи не от друг, а точно от родителите си колко е важна искреността за добрата комуникация! Тук личният пример е най-добрият урок!

Когато детето има да сподели нещо – изпитва силни емоции или има проблем – е важно за него да усеща, че наистина го слушаме. Пробвайте някои от следните техники за активно слушане:

- Показвайте вашия интерес, казвайки неща като “Разкажи ми повече за това...”, “Наистина?”, „О, това трябва да е било много вълнуващо!” , “Продължавай...” и др. Това поведение показва на детето, че за вас е важно това, което то говори.

- Наблюдавайте езика на тялото и изражението на детското лице. Да слушате не означава просто да чувате думи, но също и да разбирате какво стои зад тези думи.

- За да е сигурно вашето дете, че го слушате, а вие, че разбирате важните съобщения, които то ви изпраща, повтаряйте и обобщавайте това, което то споделя с вас и поддържайте очен контакт.

- Опитайте се да не поправяте, прекъсвате или да “слагате думи в устата” на вашето дете, дори и да приказва нещо, което звучи абсурдно или смешно, или грешно, или изпитва затруднение с това да подбере точните думи.

- Не се втурвайте в това да разрешавате проблема. Вашето дете може просто да иска да бъде изслушано и да усети, че неговите чувства и гледна точка имат значение за някого.

- Поощрявайте децата да ви споделят как се чувстват. Например - “Изглежда се почувства отхвърлен когато Иван реши, че иска да играе с другите деца”. Бъдете готови, че може да не сте разбрали правилно как се чувства детето ви, затова го помолете да ви обясни като му помагате да намира думите.

Когато показвате на детето ви какво означава да се слуша активно, по този начин му помагате самото то да развива умения за слушане.

Как да поощрите детето да слуша активно:

Децата често имат нужда от помощ, за да се научат да слушат активно, както и някои внимателни напомняния за това как да оставят другите хора да се изказват. Ето няколко идеи, с които можете да помогнете на детето ви да развие умения за слушане:

- Преди да отговорите на детето, убедете се, че то е приключило да говори. Това е добър пример за изслушване.

- Използвайте достъпен за детето език, който то може да разбере. Може да му е трудно да задържи вниманието си върху изказването ви, ако не разбира за какво говорите.

- Избягвайте критикуването и обвиненията. Ако сте ядосани на детето за нещо, което то е направило, се опитайте да му обясните, защо е важно да не прави така повече. Използвайте достъпен за него език, така че то да успее да ви разбере, да бъде съпричастно към изискванията ви и да прояви разбиране защо не трябва да постъпва по определен начин. И най-вече – давайте алтернатива, идея за приемлив начин на поведение в дадената ситуация.

Не забравяйте,че искате или не – вие сте моделът за подражание! Затова е по-добре да бъдете добър модел за подражание! Вашето дете се учи как да комуникира като наблюдава именно вас, неговия родител. Когато разговаряте с него и другите с уважение, това му показва и го учи на една позитивна комуникация.

Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!