Въведение

Изчерпване: отглеждаме неуверени вместо преуспяващи деца.

„Сякаш сме създадени, за да се явяваме на тестове. Липсва ни това, от което се състои човечността.“

Арън, на 12 години, Лос Анджелис

 

Децата ни са в беда.

Осъзнах този прост и ужасяващ факт, когато се обадих на 16-годишната Ива в седем часа в една неделна вечер. Тя звучеше притеснено. Попитах я дали не предпочита да отло­жим разговора за по-подходящо време.

– Не, графикът ми винаги е препълнен – отвърна моми­чето. – Ще ми бъде приятно да споделя с вас какво означава според мен да си тийнейджър в наши дни.

Ива не е от децата, за които повечето от нас биха се тре­вожили. Тя живее в богат квартал в Нюпорт Бийч, Калифор­ния, и учи в елитно частно училище. Осъзнава, че е приви­легирована. Мечтата ѝ е да бъде приета в престижен колеж, чийто женски отбор по плуване е в Първа плувна дивизия. Избрала е Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Тексаския университет.

Всеки делничен ден Ива става в четири часа сутринта заради заниманията си по плуване с личен треньор, които започват в пет часа, а после отива на училище. Изучава ин­тензивно френски език и още четири предмета, единият от които е физика. След училище плува още два часа с отбора си. Веднъж седмично участва в заседанията на редколегията на училищния вестник и на ученическия комитет. Прибира се вкъщи в шест и половина и вечеря набързо със семей­ството си. През следващите три-четири часа си пише до­машните и в продължение на половин час прави тестове за подготовка за SAT.

– Резултатът ми последния път беше 1450 точки. Тряб­ва да го подобря най-малко със сто точки, за да имам шанс да вляза в някой от университетите, в които искам да уча – обясни ми Ива. Тя си ляга в полунощ.

Уморих се само като я слушах. Ива спи средно по пет часа (препоръчително е тийнейджърите да спят от осем до десет часа, макар че много малко от тях го правят) и по тази причина страда от недоспиване.

– По какъв начин се забавляваш? – попитах я.

– Почти винаги съм изморена и затова общувам с при­ятелите си в социалните медии. – Ива се засмя. – Давам си сметка, че съм късметлийка, защото уча в прекрасно учи­лище и родителите ми ме обичат. Притеснявам, че ще ги разочаровам, ако не ме приемат в Станфордския универси­тет – там искат да следвам. – Тийнейджърката добави, че не само тя се чувства по този начин. – Всичките ми приятели са стресирани и объркани. Просто сме прегорели.Добре дошли в света на поколението, което се намира в състояние на изчерпване. Връстниците на Ива (поколе­нието Z, към което спадат родените след средата на 90-те години на миналия век) са умни и се радват на безпредел­на обич. Те не страдат от предразсъдъци и са възприемчи­ви към новите идеи.1 („Ние сме представители на първото поколение, чиито кукли са момчета, момичета, безполови или двуполови – отбеляза Ива. – Това би трябвало да бъде хубаво, нали?“) Тези деца проявяват високи амбиции по отношение на колежите и бъдещето си.

Те обаче са по-нещастни, стресирани, самотни и депре­сирани и проявяват по-голяма склонност към самоубийство в сравнение с представителите на което и да било от пре­дишните поколения. Проучванията, довели до тези изводи, са извършени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произтичащата от нея тревожност.

През няколко месеца се обаждах на Ива, за да разбера как се чувства, но един ден ме изненада, че вдига майка ѝ. От начина, по който звучеше гласът ѝ, ми стана ясно, че нещо не е наред. Хлипайки, тя ми обясни, че дъщеря ѝ е с тежка депресия и е била приета в болница.

– Не си давах сметка колко е била тъжна и претоваре­на – изрече майка ѝ. – Мислех си, че ѝ осигурявам всичко, от което се нуждае, за да бъде щастлива и да постига успех, но се оказа, че съм сгрешила. Не ѝ помагах да се забавлява.

Непрекъснато чувам подобни сърцераздирателни исто­рии от родители, но едва когато осъзнаят, че децата им не постигат успех. Защо тези деца срещат трудности, при поло­жение че имат всичко? Защо огромните усилия, които пола­гат, не водят до преуспяване? Реших да се опитам да намеря отговорите на тези въпроси.