Ако сте родител, вероятно вече сте се сблъсквали с този момент: детето ви седи на дивана, в колата или дори на гости при баба и внезапно… пръстът му е в носа. Реакциите на родителите са различни – някои се смеят, други се изчервяват от срам, а трети започват да се карат. Но всъщност бъркането в носа е част от детското развитие, толкова често срещано, че едва ли има дете, което да не е минавало през него. Въпросът е как да реагираме, така че навикът да не се задържи и да не причини проблеми.

Защо децата го правят?

Най-честото обяснение е простичко – любопитство. Малките деца изследват света, но не само около себе си, а и собственото си тяло. Те откриват ушите, езика, пъпа и… носа. Бъркането е начин да разберат какво има вътре и какво ще се случи, ако бръкнат.

Понякога причината е много по-практична – детето усеща, че нещо го дразни. Въздухът е сух, има корички или полепнала слуз и най-бързото решение е да бръкне с пръст. Няма да се замисли за кърпичка, защото още не е изградило този навик.

Има и друга страна – скуката. Вие говорите по телефона, чакате на опашка или пътувате с колата, а детето няма с какво да се занимава. Ръката му автоматично отива към носа – както някои възрастни си гризат ноктите, когато са напрегнати.

Не на последно място, бъркането в носа може да е вид утешаващо действие. Подобно на смукането на палец, то носи моментно спокойствие. Психолозите дори го поставят в групата на навиците за самоуспокоение при стрес.

Опасен ли е този навик?

дете си бърка в носа
Снимка: iStock

Тук родителите често се тревожат. Истината е, че в повечето случаи бъркането в носа не е сериозен проблем. Но ако стане прекалено често, може да доведе до раздразнена лигавица, малки ранички и дори кървене. Освен това детето пренася бактерии от ръцете си към носа, което увеличава риска от инфекции.

Има и социален аспект. Докато за двегодишното дете е „сладка шега“, то за шестгодишното, което вече ходи на училище, може да бъде повод за подигравки. А никой родител не иска детето му да бъде отбягвано или осмивано заради подобен навик.

Как да реагираме?

Тук идва трудната част – реакцията на родителя. Инстинктът понякога ни кара да повишим тон: „Не си бъркай в носа! Колко пъти да ти казвам?“. Но колкото повече се караме, толкова по-упорито детето може да продължава.

По-работещият подход е да се опитаме да разберем какво стои зад поведението. Ако е сух въздух, решението е овлажнител или физиологичен разтвор. Ако е скука, можем да му дадем играчка, книжка или просто да поговорим. Ако е навик, тогава е нужно търпение и постепенно заместване с друг, по-здравословен навик.

Добре е да научим детето да използва кърпичка. Но това не става с лекции, а с пример и игра. Вместо да кажем „Не бъркай в носа!“, можем да предложим: „Хайде да издухаме носа като слончета“. Когато детето направи усилие, нека го похвалим. Позитивното внимание е много по-ефективно от забраните.

Какво да избягваме?

Много родители реагират спонтанно и се опитват да засрамят детето – „Всички ще ти се смеят“, „Много е грозно“. Това обаче може да доведе до срам и ниско самочувствие. Наказанията също не помагат. Навикът няма да изчезне с един скандал, а може да се засили.

По-добре е да приемем, че това е етап. Няма нужда да се преструваме, че нищо не се случва, но и не бива да превръщаме темата в бойно поле.

Кога да потърсим лекар?

В повечето случаи навикът отшумява сам до училищна възраст. Но има ситуации, в които е разумно да се консултираме със специалист. Ако детето често има кръвотечения, ако лигавицата изглежда силно раздразнена или ако навикът е съпътстван от други повтарящи се действия (като непрекъснато гризане на нокти или миене на ръце), тогава е добре да се види педиатър или психолог.

Също така, ако детето изглежда прекалено обсебено – например прекарва дълго време само в това действие и трудно може да бъде отклонено – това може да е знак за нужда от допълнителна подкрепа.

Какво можем да направим у дома?

Поддържането на подходяща среда също е важно. Ако въздухът е сух, особено през зимата, овлажнител или купичка с вода на радиатора може да помогне. Сънят в прохладна стая и достатъчен прием на вода също намаляват сухотата на носа.

Освен това е добре да държим кърпички на достъпни места – в детската стая, в чантата, в колата. Така, когато детето посегне към носа си, можем спокойно да подадем кърпичка, вместо да му се караме.

Важният урок

Най-ценното, което детето научава, не е само как да спре да си бърка в носа, а как да се справя със своите навици и импулси. Ако ние, като родители, реагираме с разбиране, показваме му, че телата ни са нещо естествено и че можем да се грижим за тях по здравословен начин.

Това е много повече от просто „спиране на неприятен навик“ – това е урок по самоконтрол, хигиена и самоуважение.

Бъркането в носа е нормален етап от детството. Да, изглежда неудобно и понякога досадно, но в повечето случаи минава от само себе си. Родителската задача не е да премахне навика със сила, а да помогне на детето да го замести с по-здравословни поведения.

С търпение, хумор и малко креативност можем да превърнем един неприятен момент в урок по грижа за себе си. И най-важното – да не забравяме, че това е временно. В един момент ще се окаже, че детето ни вече е пораснало и само се е отказало от този навик.