Както при нас възрастните, така и при децата засиленият интерес към любимата дейност често пъти се редува с намален или изцяло липсващ такъв към нея. Това е естествен процес към всяка активност и е от изключително значение да зачитаме желанието на най-малките да правят или да не правят дадено нещо.

Особено важно е, когато това се отнася не до задълженията им, с които изграждат навици, а до удоволствени, любими занимания, обяснява арт терапевтът Ивета Рангелова - експерт, на който Ohnamama.bg се доверяваме.

Между 1 и 2 години

В периода между първата и втората годинка настъпва така наречената фаза на Аза, която е особено характерна с първите желания на детето да се противопоставя на всичко външно и да казва „не!“.

Това „не“ може да се отнася до общуването с околните, играта с останалите деца, споделянето на играчки, отказа от хранене или нежеланието да се занимава с иначе любими свои игри и активности.

Този период е естествен процес в развитието на мъника и е много важно да направим пространство на тези реакции. Детето има нужда да изживее този труден за него период с разбиране и подкрепа.

Това ще помогне на детето да се отдели емоционално от слятото усещане, което има спрямо майката. Което е и първата стъпка към пълноценното развитие на личността. Тези така наречени кризи в развитието на децата са няколко и са много индивидуални като настъпване и период на отминаване.

Бъдете търпеливи

Затова бъдете търпеливи, до шестата година има няколко кризисни периода за децата, които имат важна функция в тяхното развитие.

Обикновено непълноценните възрастни хора в емоционален или психичен аспект не са преминали успешно именно през тези свои норамативни кризи в детството. Освен това децата имат различни интереси, през които преминават във времето и обикновено след няколко опита в различни дейности те се връщат отново към любимото си занимание. 

Колкото по-приемащи сме и водени от нуждите на детето, от неговите интереси в момента, толкова повече полезни сме в развитието на малкия човек. И все пак наша е ролята да задаваме ред, структура и условия, в които отново да се опитаме да подадем листа и да поканим малкия герой да се върне към рисуването, когато е готов. 

Окуражавайте малкия творец

Друг важен момент е как сме поощрявали детето за направените рисунки. Когато похвалите са свързани с личността му – „колко си талантлив“, „страхотен си“, „ти си истински художник“, то започва да приписва успеха си на това „вълшебно“ свое качество.

5 основателни причини да стимулираме детето да рисува
5 снимки

5 основателни причини да стимулираме детето да рисува

Често пъти ако не хареса картината си автоматично вярва, че е загубило тази своя сила и се отказва да го прави повече, за да не покаже липсата на тези свои „специални качества“.

По-здравословното за детето е да го окуражим и похвалим за старанието и усилията, които е положило, за интересния избор на цветове например или за смелостта да нарисува по по-различен начин нещото. Това го мотивира да се справя с нови задачи и да не се отказва ако не хареса своя картина.

Защото знае, че ако опита с други варианти ще успее да постигне това, което иска. Когато работим в тази посока, детето има мотивация да продължи да рисува или да започне нова рисунка, защото знае, че успехът зависи от това да не се отказва да опитва! Чудесна нагласа не само за рисунката на малкия творец, но и за бъдещите ситуации в целия му предстоящ живот.