Малко дете, което чете свободно и може да брои на седем езика, стана най-младият член на Менса във Великобритания.
Момчето на име Тиодор Хобс успява да получи достъп до дружеството за високоинтелигентни хора едва на три години и девет месеца. Детето чудо от Портисхед, Съмърсет, вече може да брои до 100 на шест чужди езика, включително мандарин, уелски, френски, испански и немски, разказват от Daily Mail.
Теди се научава да чете само на две години и четири месеца, а четиригодишен вече е в състояние дори да чете книги за Хари Потър, когато родителите му позволят. Пред Daily Mail неговата майка Бет и баща му Уил споделят, че никога не са очаквали техният син да влезе в ексклузивния клуб на хора с най-висок коефициент на интелигентност, нито пък са планирали дори да кандидатстват за членство.
Малкият Теди бива приет в Менса в края на 2022 г., след като преминава успешно тест за интелигентност. В международната организация за високоинтелигентни хора, основана през 1947 г., се приемат само членове, които са над 98-ия персентил на IQ в целия свят. Тиодор постига 139 от 160 на теста на Станфорд Бине, шокирайки родителите си.
Бет Хобс споделя: „Казаха ни, че три е най-ранната възраст на член, приеман някога в Менса в Обединеното кралство, въпреки че в САЩ има някой на две години.“
Майката нарича постъпването на сина ѝ в организацията „пълна случайност“. „Никога не сме се стремили да го приемат и дори когато го заведохме на тест, беше, за да можем да му помогнем, когато започне училище през септември – никога не сме планирали да го приемат в Менса“, добавя още тя.
За оценяването Бет си спомня: „Направихме тест за интелигентност, за който всъщност му казахме, че ще седне и ще реди пъзели с една дама за час, а той реши, че това е най-прекрасното нещо.“
Тогава детският съветник на Менса споделя на родителите, че момчето отговаря на изискванията. „Знаехме, че може да прави неща, които връстниците му не могат, но не мисля, че осъзнавахме колко добър е той“, признава още Бет Хобс.
По нейните думи след като синът ѝ се връща в детската градина, той остава „толкова тъжен, че трябва да спре да реди пъзели“.
„Той дори не се интересуваше толкова от това какво е Менса, но едва започва да разбира, че е по-способен от другите деца – така че, когато започне училище, мисля, че ще разбере повече“, обяснява Бет.
Чудейки се от кого е наследил интелекта си, майката казва още, че е трудно да намерят образователна подкрепа за Теди и нямат представа „защо е толкова умен“. Бет и Уил имат и по-малка дъщеря, която също като сина им е зачената ин витро.
„Понастоящем той не отговаря на изискванията за диагнози аутизъм или ADHD – и тъй като е толкова напреднал, е трудно да получим помощ за него с ученето на тази възраст.“
Бет твърди, че геният на Теди е благословия и проклятие, тъй като той не проявява особен интерес към някои от по-обичайните неща като игри и телевизия, които едно малко момче може да обича. Вместо това детето предпочита приложения, с които се учи да брои на чужди езици, а представата му за забавление е „да сяда и да рецитира своите таблици с умножения“. „Веднъж се развълнува толкова много от дробите, че му потече кръв от носа“, отбелязва още майката на Теди.
За интелекта на своето дете тя споделя още: „Идва със своите предизвикателства. Приятелите ми например казват: „О, трябва ли да вземем малко т-о-р-т-а“, казвайки думата буква по буква, и децата им няма да разберат какво казват, но Теди веднага ще го изрече и ще поиска малко.“
„Нищо не минава покрай него, той слуша всичко. Помни разговорите, които сме водили с него на Коледа миналата година“, разказва още Бет за способностите на момчето.
„Това изглежда е неговата странност и ние ще се захванем с нея, но много се опитваме да не правим голяма работа от това.“
Родителите твърдят, че се опитват да възпитат Теди „смирен“ предвид интелекта му, за да не развие някакъв вид комплекс за превъзходство. Засега обаче той явно не осъзнава способностите си в сравнение с други деца на своята възраст.
„Започва обаче да забелязва. Той поглежда някои приятели, които се мъчат да четат, и ще каже нещо като: „Как така не могат да направят това“, когато той може – ние просто се опитваме да сме сигурни, че няма да развие комплекс за превъзходство“, обяснява Бет.
„Приятелите му могат да прочетат няколко букви от азбуката – междувременно той може да прочете Хари Потър“, казва още майката на Теди и си спомня, че в детската градина отначало не вярват, че детето се е научило да чете само́.
„Очевидно не му позволяваме да чете Хари Потър – избираме по-емоционално подходящи книги, но той по същество е на етапа, в който може да чете всичко, което поставим пред него.“
Макар и само на 4, Теди вече се интересува от понятия, нетипични за неговата възраст. По време на Възпоменателната неделя, с която във Великобритания се почитат загиналите във военни конфликти, той пита какво е война и е наясно, че такава се води в Украйна.
За това негово любопитство Бет казва: „Той просто има ниво на интерес към разговори, което е над това, което очаквам от моите приятели в разговори с техните четиригодишни деца.“
Майката описва като основен приоритет социалните умения на Теди и неговото развитие. „Прекарахме много време в опити да имаме тези деца – така че те трябва да бъдат добри граждани“, заявява още Бет пред Daily Mail.
