„Ако можех да се родя отново, щях да избера да бъда майка на майка си“

Днес решихме да ви споделим едно прекрасно стихотворение, на което се натъкнахме. То е посветено на най-красивата, чиста, искрена и вечна обич - тази между една майка и нейната дъщеря. И за тяхната неразривна връзка, за благодарността, която само една жена може да изпитва към друга жена - тази, която ѝ е вдъхнала живот.

Не забравяйте да цените майките си. Обаждайте им се, посещавайте ги, общувайте. Няма по-голям подарък от обичта и вниманието!

* * *

„Ако можех да се родя отново, щях да избера да бъда майка на майка си.

Ако можех да избирам и да бъда някой друг, определено щях да избера да бъда майката на майка ми.

Защо бих избрала това?

Защото бих ѝ дала всички целувки, които са ѝ липсвали като дете.

Бих ѝ чела всички приказки, които никой не ѝ е чел.

Когато бих я слагала да спи вечер, бих ѝ казвала с цялата си любов колко много я обичам.

Бих я научила, че животът е прекрасен в прегръдките на някого, който те обича.

Бих ѝ купувала карамелизирани ябълки.

Бих ѝ пяла песни.

Бих играла с нея на пода.

Всяка сутрин бих разресвала косата ѝ преди да отиде на училище.

Нямаше да ѝ се налага да работи толкова много.

Нямаше да ѝ се налага да плаче толкова много.

Тя не би пораснала, зашивайки сърцето си с тъга.

Би била щастливо дете.

Ако можех да бъда някоя друга, щях да бъда нейна майка без колебание, щях да я науча, че любовта не е болка и че е прекрасно да се събуждам всяка сутрин до нея.

Защото, ако я обичам толкова много като нейна дъщеря, как ли ще я обичам, ако се беше родила в ръцете ми!“