Днес решихме да ви споделим едно прекрасно стихотворение, на което се натъкнахме. То е посветено на най-красивата, чиста, искрена и вечна обич - тази между една майка и нейната дъщеря. И за тяхната неразривна връзка, за благодарността, която само една жена може да изпитва към друга жена - тази, която ѝ е вдъхнала живот.
Не забравяйте да цените майките си. Обаждайте им се, посещавайте ги, общувайте. Няма по-голям подарък от обичта и вниманието!
* * *
„Ако можех да се родя отново, щях да избера да бъда майка на майка си.
Ако можех да избирам и да бъда някой друг, определено щях да избера да бъда майката на майка ми.
Защо бих избрала това?
Защото бих ѝ дала всички целувки, които са ѝ липсвали като дете.
Бих ѝ чела всички приказки, които никой не ѝ е чел.
Когато бих я слагала да спи вечер, бих ѝ казвала с цялата си любов колко много я обичам.
Бих я научила, че животът е прекрасен в прегръдките на някого, който те обича.
Бих ѝ купувала карамелизирани ябълки.
Бих ѝ пяла песни.
Бих играла с нея на пода.
Всяка сутрин бих разресвала косата ѝ преди да отиде на училище.
Нямаше да ѝ се налага да работи толкова много.
Нямаше да ѝ се налага да плаче толкова много.
Тя не би пораснала, зашивайки сърцето си с тъга.
Би била щастливо дете.
Ако можех да бъда някоя друга, щях да бъда нейна майка без колебание, щях да я науча, че любовта не е болка и че е прекрасно да се събуждам всяка сутрин до нея.
Защото, ако я обичам толкова много като нейна дъщеря, как ли ще я обичам, ако се беше родила в ръцете ми!“
Автор: Rosen Jaden / Превод от испански: FB/@Сладки думи