Д-р Павлина Андреева - специалист детско здраве 
Чуйте тази статия в аудио формат:
Да откажеш на малко дете сладолед, шоколад или зрънчо звучи като следващата серия на „Мисията невъзможна“. Късно е за превъзпитание, малкото вече познава вкусовете и не може да се излъже.
Нищо че храната е неподходяща или вредна и детето се е закръглило застрашително. Но има и деца, които се хранят сравнително здравословно и не проявяват патологичен интерес към „неправилните“ храни. Кой и как определя вкуса на детето?
Родителите определят вкуса на детето, предавайки му своите гени и осигурявайки съответната храна. Най-важна е ролята на майката, защото тя основно се грижи за детето, а и оформянето на детския вкус започва още по време на бременността. Детето в утробата „плува“ в амниотична течност, от която поглъща малки количества. А нейният състав зависи и от храната, която употребява майката. Така то е програмирано какви храни ще предпочита по-късно.
Следващата стъпка към оформянето на вкуса е кърмата. Знае се, че храната на майката дава отражение върху кърмата, в нея могат да се доловят миризми на ванилия, чесън, алкохол и др. Или както се казва, каквото яде кърмачката, това яде и бебето. Хранителните навици се оформят около първата годинка. Ако на детето му се предлагат сладки, тестени храни и шоколад, то ще свикне с тях и ще си ги търси. Но ако не познава вкуса им, ще посяга към плодовете. Ако му се предлагат.
Децата се раждат с вроден инстинкт за самосъхранение, който им подсказва какво и колко да ядат. Затова изплюват горчивата храна (горчивото се свързва с отрова), а сладкото приемат с удоволствие. Но под натиска на родителите и околната среда този инстинкт се потиска, а вкусовете се променят.
Ето и основните грешки, които се допускат:
Контролиращата майка не се съобразява с желанието на детето за храна. Определената порция трябва да се изяде и толкоз. Ние винаги ли се храним в 12 часа с 205 грама храна? Насилственото хранене разрушава веригата глад-ядене-засищане и мозъкът не получава реални сигнали за нуждите от храна на детето.
Така то преяжда системно или става злоядо, намразвайки храната. Ако детето получава храна само когато е гладно, проблеми със здравето и килограмите няма да има. Защото именно гладът е най-мощният сигнал, че детето има нужда от храна. А той лесно се потиска от една бисквита например, постоянно похапвайки разни неща между храненията, детето губи апетит за основното ядене.
Често майката не се съобразява с нуждите на детето. А те са индивидуални, на едно дете може да са достатъчни 200 мл мляко, на друго 160. Стомахът притежава обемни рецептори и когато той се препълва са необходими все по-големи количества, за да се засити.
Храната се усвоява пълноценно само когато се приема с апетит и удоволствие. Храносмилателните сокове и ензими се повишават от вида на храната, мириса, настроението. Нашенската практика „една лъжичка за мама, една за баба“ и по-съвременният вариант хранене с телефон или таблет водят до механично хранене с малко ползи.
„Лесното“ хранене с готови храни от магазина или от топлата витрина означава много консерванти и десетки други добавки, които усилват вкусовите възприятия. Затова, за радост на търговците, те се продават лесно, детето иска още и още. Същото става и със сладкишите и шоколада. Към тях има дори пристрастяване.
Най-добрата храна е тази, приготвена вкъщи. Ако на детето не се предлагат нездравословни храни от най-ранна възраст, то няма да има интерес към тях.
Наталия Такова-Мазгарева 
