Чуйте тази статия в аудио формат:
Да накараш поотрасналото дете да си легне навреме е равносилно на геройство. Няма сила, която да го раздели с телефона или компютъра, дори в късните часове. Масово децата си лягат прекалено късно и са недоспали.
Учените са категорични, че недостатъчният сън се отразява фатално на здравословнто и емоционално състояние на хората, най-вече на подрастващия организъм.
Че децата растат, когато спят, не е бабина измислица. Хормонът на растежа се синтезира най-много в часовете от 22 до 24 часа. Този хормон, освен за растежа е отговорен и за възстановяването на тъканите след увреждане от травми например.
Недостигът на сън е свързан с по-висок риск от затлъстяване, особено при тийнейджърите. Нормалният сън има значение за баланса на хормоните отговорни за апетита. При недоспиване се покачва хормонът грелин и се намалява лептина, което е причина за нарастващия апетит при недоспалите. Добре отпочиналите нямат проблем с вълчия апетит.
Сънят оказва влияние върху действието на инсулина върху периферните тъкани. Категорично е установена връзка между недоспиването и по-високото ниво на кръвната захар, което е предпоставка за развитието на диабет.
Имунната система страда при хронично недоспалите. Организмът им се изтощава, те боледуват по-често и по-дълго от инфекции и трудно се възстановяват след стрес и болести.
Установена е връзка между недостатъчния сън и сърдечно-съдовите болести, особено високото кръвно налягане и ритъмните нарушения (екстрасистоли, сърцебиене и др) и всички заболявания засягащи кръвоносните съдове.
Това не са само „старчески” болести, все повече тийнейджъри страдат от тях.
Недоспалите имат проблем и с емоционалното си състояние, те по-често боледуват от депресии, тревожност.
Малките деца с недостатъчен сън стават хиперактивни с нарушена концентрация.
Липсата на качествена нощна почивка и възстановяване се отразява и на социалната адаптация, нарушено е емоционалното поведение и контролът на чувствата.
Недостатъчният сън ни прави разсеяни и изнервени, пречи на малки и големи да се справят с ежедневните си функции – подготовка за училище, планиране на задачите, заучаване на нова информация, запазване на концентрация, вземане на адекватни решения и т.н.
Децата не са роботи, не можем да искаме да живеят по график, наложен от родителите. Затова трябва да се правят компромиси, но със съня – никога!