Закъсняваш за детската градина и работа, закопчаваш (в най-добрия случай) детето с колана и бързо даваш газ по улиците. То реве за солети, ти преглеждаш служебни мейли през телефона на светофара, на всичкото отгоре вали, има задръствания и всеки се чуди как да мине по-бързо през Ада на сутрешния трафик.

Ами безопасността?

Най-честата причина за катастрофи на пътното платно е подценяване към ситуациите и буквално неосъзнатото шофиране в зоната на риска през почти цялото време.

С удоволствие разговаряхме с един от най-големите експерти в областта – осемкратният рали шампион Митко Илиев, който много добре познава риска и е създател на първата Академия за безопасно шофиране в България, която има за цел да развива и изгражда правилна техника на шофиране, адекватни реакции в критични ситуации, както и ментална подготовка за разпознаване и предвиждане на опасности.

Ето какво ни сподели той:

„Ако имаме уважение към това да шофираме безопасно и да съхраним живота на децата ни, ще намерим начин и да им дадем солети или каквото искат, като спрем на безопасно място, и да не закъсняваме за детската градина, като тръгнем 10 минути по-рано и предвидим, че може да има наложителни спирания. Всичко е въпрос на организация и дисциплина.

Защото в крайна сметка наистина ежедневието ни стана доста натоварено – винаги сме под някакво напрежение, изоставаме с време, задачи, ангажименти. Това се отразява на начина, по който шофираме. И влизайки в колата, гледаме да стигнем по бързо, да минем в последния момент на жълто, да не изпуснем мястото пред нас, неспазвайки дистанция. И това са все малки фактори, които, като събереш накрая, се оказва, че си караш в зоната на риска почти през цялото време. А че не се е случило да попаднем ден, месец, година или пет в катастрофа, без дори ние да сме виновни, никога не е гаранция, че няма да ни се случи.

Моят съвет е наистина шофирането и прецизирането му да бъде основен приоритет. И в никакъв случай да не подценяваме ситуациите, в които понякога самите ние се поставяме“

Предлагаме ви и 4 от най-добрите съвета, които сме получавали за безопасно шофиране:

Снимка: iStock

Внимавайте в дъжда!

Това, което трябва да се научим да правим, е при началото на дъжда да можем да намалим темпото, с което се движим. Просто защото много често пътната настилка е с прекалено гладка и износена повърхност - станала е като огледало, като гладки плочки. А пък знаете – ако излезете мокри от банята, започвате да се пързаляте по тях. Това се случва и с автомобила, но ние не го усещаме, докато не загубим контрола му. А случи ли се това, става много по-трудно да върнем стабилността и да го овладеем. Най-полезният съвет, който бих могъл да дам, е просто да намалим темпото, с което се движим.

Преценявайте настилката и сцеплението

Много често по българските пътища има камиони, които цапат с кал, която пък после се разнася и при дъжд пътят става като намазан с глина. През есента и шумата, която пада от дърветата по планинските пътища, става като грес. Изобщо – целта и функцията на шофьора и окото му е, оглеждайки една настилка, да разпознае какво сцепление да очаква на нея. Естествено, това е умение, което изисква опит. А най-лесно бихме решили проблемът, освен с намаляване на скоростта, е и с гуми в добро състояние, които да правят добро сцепление с пътната настилка, съобразявайки се със сезона. Защото не винаги е дъжд. Понякога е скреж, друг път е лед, сняг, киша, суграшица, коловози, навалявания и т.н.

„Аквапланинг“ – опасността по магистралите

По магистралите в България за съжаление има много места, на които водата се стича по самата магистрала и образува едни малки вади, при които с навлизане с висока скорост, се получава "аквапланинг" и можете да сте сигурни, че „белята е в кърпа вързана“.

Дистанция, дистанция, дистанция

Дистанцията се нарежда сред топ приоритетите, благоприятстващи за безопасното шофиране. Ако се научим да поддържаме добра дистанция с преден автомобил, ще си решим около 80% от факторите, при които възникват пътнотранспортни произшествия. Дистанцията, на първо място, ни дава време да реагираме. Да имаме видимост не само към автомобила пред нас, но и към другите автомобили в колоната. С това по-дълбочинно гледане на трафика, можем да видим как колите пред нас спират рязко и да реагираме много по-бързо и адекватно. Освен това, особено важно е да разберем и да имаме предвид, че ако ние спрем плавно, ще минимизираме риска от това шофьорът на автомобила зад нас да ни удари и всъщност ще повишим и неговия шанс да избегне ПТП.