Всички знаем за фазата на „не“, през която всяко дете преминава. Много раздразнени родители се чудят как да преминат през нея по-леко, и си мечтаят да се върне времето, в което детето все още не говори.
Въпреки че етапът на „не“ в развитието на речта на детето е изнервящ, е много важен за децата и често е начин те да екпериментират със своята новооткрита независимост. Казването на „не“ е здравословна, нормална и важна част от формиращата се самостоятелност на детето.
Децата правят различни опити с тази дума, но и често се връщат към безопасността и уюта на родителя или учителя. Понякога „не“ се използва просто за да се види, че думите получават реакция, а понякога „не“ е наистина „не“. Нашата задача като родители е да правим разликата и да дадем нежна насока.
Важно е да успеем да отгледаме децата си в среда, която им позволява да казват тази думичка, защото само така можем да ги подготвим за външния свят. Така за в бъдеще ще избегнем много ситуации в които детето ни може да бъде манипулирано да прави нещо, което интуицията му подсказва, че е грешно.
За начало, не го притискайте да прегръща и целува роднини и приятели, ако детето не иска. Не го пришпорвайте с „Хайде, прегърни чичо си, нали ти подари играчка?“ в такава ситуация, а застанете на страната на детето. Това определено не е в нормата и понякога ще получите недобри погледи, но ще изградите доверие с детето си за цял живот. Така детето разбира, че има телесна автономия, която никой не може да му отнеме.
Когато вече е достатъчно голямо, тази практика ще отвори и други теми за размисъл и за разговори, като какво седи зад поведението на някои хора. С годините, телесната автономия ще се превърне само в първото стъпало на стълбицата към духовна и интелектуална автономия, което помага и на вас като родители.
Дете, което знае как да откаже и си има доверие на преценката, не е дете, което лесно би се подало на манипулация или натиск от страна на връстници или възрастни.
