Интензивното родителство изглежда e най-разпространеният подход през последните няколко десетилетия. Според проучване от 2019 г., проведено сред 3600 родители, той е възприеман като най-добрия стил на родителство. За съжаление, това, което на което сме свикнали да гледаме като на „добро“ родителство, не е толкова добро за нашите деца. Нито за нас.

Разглеждано като вредно за децата, интензивното или контролиращо родителство навигира средата, като същевременно предпазва от трудности. Контролът на така наречените „родители хеликоптери“ се простира до желанието да оформим самоличността на своите деца (като най-добър ученик или славен спортист), за да сме сигурни, че са успешни в живота. В резултат на този родителски подход на децата в крайна сметка им е трудно да водят независим живот със самочувствие, обръщайки внимание на това, което има значение за тях самите, вместо това, което има значение за родителите им.

Как мога да науча детето да отстоява себе си?

Д-р Емили Едлин, клиничен психолог, който работи в частна практика с деца, тийнейджъри и семейства, споделя пред Parents.com: „Както лично съм виждала в своята терапевтична практика и общност (подкрепено от книги като “Thrivers” на Мишел Борба и “Never Enough” на Дженифър Уолъс), твърде много от днешните деца и тийнейджъри не изпитват чувство за свобода на избора си, прегрели са и се чувстват сякаш самооценката им зависи от отлични оценки и спечелването на трофеи. Да не говорим, че интензивното родителство отнема значително време и енергия от родителите, които вече съобщават за високи нива на прегаряне.“

Има по-здравословен вариант. За разлика от интензивното родителство, подкрепящо автономията родителство насърчава независимостта и устойчивостта на децата. В книгата „Подкрепящо автономията родителство: Намаляване на родителското прегаряне и отглеждане на компетентни, уверени деца“ д-р Едлин споделя какво са доказали повече от тридесет години проучвания, сравняващи подкрепящо автономията и контролиращо родителство: родители и деца се чувстват по-добре, ако можем да изоставим интензивното родителство в полза на родителство, подпомагащо автономията.

Какво е подпомагащо автономията родителство?

Поддържащо автономията родителство произтича от доказателствата, че всеки от нас има три основни човешки нужди: автономност, компетентност и свързаност. Автономията означава да чувстваме свобода на избор и свободата да изследваме своите ценности и кои сме, като същевременно признаваме отговорността си да уважаваме другите. Компетентността се отнася до увереността в своите умения и способности. Свързаността улавя усещането за връзка и принадлежност в отношенията и социалния кръг. Когато тези три потребности са задоволени, хората са по-щастливи и по-здрави.

Практикувайки родителство в подкрепа на автономията, ние подхранваме тези основни човешки потребности у своите деца. Изследването показва силна връзка между подкрепящото автономията родителство и цял списък от положителни резултати за децата, от малки до тийнейджъри, като по-високо самочувствие, по-добро психологическо здраве и по-силни емоционални, социални и академични умения.

Как да насърчим автономията у децата

Как тогава работи този стил? Той включва набор от стратегии, включително очаквания за независимо поведение, изразяване на доверие в способността на детето да върши и да се справя с трудни неща, въвличане на детето в решаването на проблеми и вземането на решения, показване на разбиране и уважение към развиващата се идентичност на детето чрез любопитство към неговия опит и приемане на неговата гледна точка.

В книгата си „Поддържащо автономията родителство: Намаляване на родителското изгаряне и отглеждане на компетентни, уверени деца“ д-р Емили Адлин предлага конкретни стъпки и сценарии за реални родителски предизвикателства през различните възрасти. Ето някои примерни стратегии по етапи:

Ранно детство: 0-6 г.

  • Давайте на най-малките си деца задачи, които намират полезни за семейството. Това им показва, че имате доверие в техните способности, което на свой ред изгражда увереност и мотивация да бъдат полезни, наред с развиване на компетентност.
  • Предлагайте избор, когато е възможно: „Още две минути или още пет минути на таблета?“
  • Обяснете причините за правилата: „Вдигаме играчките си, така че никой да не ги настъпи и да ги счупи.“

Училищна възраст: 7-12 г.

  • Задавайте въпроси, за да разберете гледната точка на своето дете. Например: преди да изнесете реч за опасностите от социалните медии, попитайте го какво знае за това колко рискови могат да бъдат социалните медии.
  • Включете ги във вземането на решения. Как според тях изглежда най-добрата рутина при писане на домашни? Колко дейности искат в графика си?
  • Очаквайте независимост. Когато дойдат при вас, за да разрешите проблем вместо тях, не поправяйте и не спасявайте. Насърчете децата, че са способни да разберат проблема или да се справят с неудобна ситуация: например да станат свидетели на конфликт между приятели или да не са в класа на своя най-добър приятел.

Юношество: Възраст 10-17 г.

  • Проявете любопитство вместо преценка. Когато вашият тийнейджър направи лош избор, подходете към него с откритост, за да научите как е направил този избор, вместо да го поучавате.
  • Използвайте емпатия. Тийнейджърите наистина искат да се чувстват разбрани. Когато сте по-любопитни, е по-лесно да разберете тяхното преживяване и след това да изразите съпричастност към това, с което се борят: „И така, ти си игнорирал този приятел, защото си се чувствал нервен заради провеждането на труден разговор.“ Това увеличава увереността да продължат да споделят своите предизвикателства с вас.
  • Изразете доверие. Нека вашият тийнейджър знае, че му се доверявате да решава проблемите си и да се справя с трудностите. Вие сте на разположение за подкрепа и насоки, но децата не се нуждаят от вас да изпълнявате тези неща вместо тях.

Учете децата да бъдат независими

Подкрепящото автономността родителство дава на родителите причина да се откажат от интензивното родителство и дава насоки как да „излязат“ от него. Когато можем да превключим от свръхпредпазващо към поддържащо автономията родителство, ние по-добре подготвяме децата си да бъдат уверени, издръжливи и независими.

Също толкова важно е, че когато можем да освободим контрола, ние отстъпваме място на повече лична автономия, като правим себе си по-щастливи и по-здрави.