Промяната в поведението на едно дете рядко се случва внезапно. Обикновено идва тихо – с нови думи, които не сме чували преди, с желание да се налага, да бъде по-шумно, по-забележимо. Много родители на деца от втори клас и по-малките усещат този момент и се питат кога точно детето им е започнало да се променя и защо.

Истината е, че тази възраст е изключително чувствителна. Между шестата и осмата година децата започват да осъзнават колко е важно да бъдат част от групата. Те вече не играят само за удоволствие, а за одобрение. Искат да бъдат приети, да се харесат, да не останат сами. И точно тук се появява копирането – не като лошо намерение, а като начин за адаптация.

Виж още тук►Как да реагираме на агресията в най-ранна възраст

За детето това не е „лошо поведение“. Това е поведение, което изглежда работи. Ако види, че по-грубите деца получават внимание или че тези, които нарушават правилата, са център на компанията, то логично ще опита да бъде като тях. Не защото не знае кое е правилно, а защото още не знае кое е неговото.

агресия между деца
Снимка: istock

При децата от втори клас и по-малките тази несигурност е напълно нормална. Те все още изграждат образа си, още търсят границите си. Когато родителят реагира с рязка забрана или осъждане, детето не разбира посланието като грижа. По-скоро го усеща като отхвърляне. И вместо да споделя, започва да крие.

Затова разговорът е толкова важен. Не разпитът, не моралът, а спокойният диалог. Когато детето усети, че може да каже как се чувства, без да бъде наказано или засрамено, напрежението спада. То започва да осъзнава собствените си емоции – страхът да не бъде изключено, нуждата да се докаже, желанието да бъде харесано.

Точно тук родителят има ключова роля – не да коригира поведението на всяка цена, а да помогне на детето да разбере себе си. Когато назоваваме чувствата му, когато показваме, че го виждаме и чуваме, му даваме нещо много по-силно от забрана – вътрешна опора.

Децата, които знаят кои са, имат по-малка нужда да копират. Затова е важно да говорим не само за това какво детето прави, а какво е. Когато то усеща, че е ценено заради качествата си, а не заради поведението си пред другите, увереността му расте.

Разбира се, това не означава, че трябва да приемаме всичко. Границите са нужни. Но когато те са поставени спокойно и с обяснение, детето ги възприема като сигурност, а не като наказание. Особено при деца от втори клас и по-малките, постоянството и тонът са по-важни от думите.

Понякога най-доброто, което можем да направим, е да дадем на детето място, в което да се чувства успешно – било то спорт, творчество или просто време с родителя. Усещането, че си добър в нещо, намалява нуждата да се доказваш по неподходящ начин.

Важно е и да помним, че това е процес. Детето няма да се промени за ден. Ще има моменти на напредък и моменти на връщане назад. Това не е провал, а част от израстването. Когато сме до него – спокойни, последователни и подкрепящи – то постепенно намира собствения си път.

Децата от втори клас и по-малките не се „развалят“. Те учат как да бъдат част от света. Нашата задача не е да ги предпазим от всяка грешка, а да бъдем мястото, където винаги могат да се върнат и да бъдат себе си.