Едно 11-годишно момче прекара повече от три месеца, изминавайки близо 2800 км от Сицилия до Лондон, само за да може да посети баба си по време на пандемията от коронавирус тази година.
Ромео Кокс и 46-годишният му баща Фил се бориха с диви кучета, опитомиха безпризорно магаре и спаха под звездите по време на приключението си, което трогна целия свят. Двамата потеглиха от столицата на италианския остров Палермо на 20 юни и прекараха следващите 93 дни в ходене из Италия, Швейцария, Франция и накрая Великобритания, „само за да видят баба“.
С наранени крака и книга, пълна с истории, накрая баща и син стигнаха до площад „Трафалгар“ на 21 септември 2020 г. А след още няколко дни на задължителна карантина, успяха да се съберат със 77-годишната баба Розмари.
Ромео разказва за вълнуващото си пътешествие:
„Загубихме се няколко пъти, спахме под гнездо на оси, което не беше добра идея, разкървавихме краката си, но никога не си помислихме да се откажем.
Колкото повече се приближавахме, просто си мислех, че скоро ще видя баба си и се вълнувах много. Нямам търпение да ѝ дам прегръдка – мина повече от година, откакто я видях за последен път. По време на пандемията тя беше сама.
Сега се чувствам уморен – като стар 100-годишен мъж – но беше толкова забавно.“
Ромео, чийто баща е англичанин, а майка му Джована Стопони е италианка, прекарва две седмици под карантина, преди да може да се събере с възрастната си баба, която живее в Уитни, югоизточна Англия.
Усилията на Ромео, който миналата година се премества да живее в Палермо, събраха над 11 000 британски лири за благотворителната организация за образование на бежанци.
Ромео започва тайно да планира пътуването си, за да види баба Розмари по време на пандемията. Но тъй като по това време няма самолети, летящи за Великобритания, той измисля плана за прехода.
„Дори след карантината си помислих, че ходенето може да е ново преживяване. Попитах родителите си и те казаха „не“ повече от 50 пъти. В крайна сметка се съгласиха – при условие, че планираме всичко да е безопасно в условията на COVID-19.“
Приключението ги е срещнало с много любезни непознати, преди да вербуват магарето Педро, което да им помогне да носят вещите си. Идеята им е била да не използват бензин, така че изминават повече от 80% от пътуването, използвайки също ветроходна лодка и велосипеди.
Когато двамата най-накрая пристигат на улицата, на която са живяли преди в Хакни, Източен Лондон, всички излизат да ги аплодират.
Фил споделя:
„Много хора откликнаха, защото с толкова много мрачни и тежки новини това е нещо наистина положително. В началото ходенето беше малко разочароващо, но след това стана наистина красиво. Бавното пътуване е наистина специално. Ромео никога не се оплакваше, ставахме в 5 сутринта и вървяхме, докато слънцето залезе.“
„Беше специално изживяване, което да споделя със сина ми, и нещо, което и двамата никога няма да забравим през целия си живот. Губихме се често и попадахме във всякакви приключения. Някои неща се разбрахме никога да не казваме на мама.“
