1. Бъдете до децата си. Не избирайте лесния път.

Принцеса Даяна приема много насериозно ролята си на майка. Въпреки че етикетът не го препоръчва, тя сама избира имена на синовете си и ги кърми през цялото време.

2. Бъдете благодарни.

Принцеса Даяна често говори за това, колко благословена се чувства заради семейството си. Особено когато среща толкова много хора, които не споделят нейното щастие.

3. Отделяй колкото се може повече време за тях.

Въпреки че лейди Ди не ходи на държавна работа, графикът ѝ е бил препълнен с кралски ангажименти. И все пак успява да го синхронизира със свободното време на принц Хари и принц Уилям, за да бъдат заедно. 

Близки до принцесата споделят, че в нейния органайзер винаги са вмъкнати и задълженията на синовете ѝ, за да може да се възползва от всяка порция свободно време, което има, за да бъде с тях.

4. Прегръдките никога не стигат.

Именно топлата майчина прегръдка е най-милия спомен, който Принц Хари съхранява от своето детство:

"Тя просто те прегръщаше, стискаше здраво, а аз бях толкова малък, че нямаше как да избягам. Дори сега, когато говоря за това, сякаш усещам допира ѝ. Толкова ми липсва. Извън светлината на прожекторите тя беше толкова любвеобвилна, грижовна и много, много забавна."

5. Забавлявайте се. Не се взимайте прекалено насериозно.

Годината е 1990-та. Принцеса Даяна си играе в пясъка със синовете си и техните приятели. Е, това, че е кралска особа, в никакъв случай не означава, че не може да се забавлява, нали?

Принц Уилям си спомня: "Тя осъзнаваше, че истинският живот е извън стените на двореца."

6. Осигурявайте им разнообразни и вълнуващи преживявания.

Ски ваканция, аквапарк, сладолед за десерт - мечтата на всяко дете! И не е необходимо да сте кралски особи или милионери, за да преживеете един забавен семеен следобед в парка, нали?

7. Отделете специално внимание на развитието на емоционалната интелигентност на децата.

"Искам момчетата ми да разбират чуждите чувства, страхове, надежди и мечти", споделя принцеса Даяна в интервю. 

Тя не само говори с децата за техните привилегии, но и ги развежда в болници и сиропиталища, за да се срещнат с другите, обикновените хора. Уилям коментира това преживяване така:

"За мен беше много отрезвяващо. Радвам се, че тя го направи. Този опит ще остане в съзнанието ми дълго време."