Малкото семейство се различава драматично от голямото и следователно идва с напълно различен набор от предизвикателства.

Прочетете и най-добрите съвети за отглеждане на единствено дете.

Не се стремете към постоянно щастие на детето си
Може да звучи контраинтуитивно, но целта да гарантирате, че детето ви е щастливо 24/7, всъщност не е ключът към отглеждането на щастливо дете. Ако обичате единственото си дете и задоволявате всеки негов каприз, в дългосрочен план ще съжалявате, че сте го направили. Една от последиците от тази добронамерена цел: дете, което винаги иска да има всичко според собствените си условия. 

Контролирайте подаръците
Когато единствените деца са бомбардирани с подаръци и награди, те могат да получат посланието: „Винаги получавам това, което искам“. Никога не е твърде късно да се ограничи прекомерното даване на подаръци. Вероятно ще последват емоционални пристъпи, но заемането на тази позиция ще бъде от полза в дългосрочен план. В крайна сметка не подаръците са важни; най-важно е времето прекарано с детето.

Не правете свое малко подобие
Единствените деца се нуждаят от време и пространство за свобода, за да правят това, което искат. На някои родители може да им се наложи да се примирят с факта, че детето им вероятно няма да сподели техните надежди и мечти. Вашето 6-годишно дете вероятно няма да бъде гимнастичката, каквато вие никога не сте била например - и това е окей. Вашето единствено дете е вашето единствено дете, а не вашият втори шанс, така че не му налагайте собствения си дневен ред. Вместо това, оставете го да изследва собствените си интереси без намеса.

Бъдете реалисти
Тъй като някои единствени деца могат да бъдат вербално развити и да имат високи постижения в ранна възраст, понякога е трудно да се разбере какво поведение е подходящо за възрастта им. Също така е трудно да разберете кога натискате твърде много и кога не достатъчно.
До 7-8-годишна възраст някои единствени деца могат да изглеждат като малки възрастни и често смятат други деца за незрели. Като родители обаче трябва да се опитате да се придържате към реалистични очаквания за вашето дете.

Поставете ясни граници
Единствените деца, които прекарват много време сред възрастни, често се чувстват като част от възрастните, което може да ги накара да мислят, че трябва да имат еднаква власт. И докато много родители на единствени деца дават думата на детето си по някои семейни въпроси, очевидно има много решения, които трябва да се вземат само от родителите.

Не искайте съвършенство
За някои единствени деца перфекционизмът изглежда върви с територията. Единствените деца често искат да угодят на своите родители и тъй като се съпоставят с възрастните, те възприемат стандартите на възрастните. Това може да накара вашето 10-годишно дете, което обича пианото, да окаже ненужен натиск върху себе си да научи всички произведения на Чайковски преди лягане. Кажете на детето си, че въпреки че е добре да си поставяте цели, в живота има неща, различни от работата.

Дайте личен пример
Единствените деца не изпитват грубите взаимоотношения между братя и сестри – но така нареченото „съперничество между братя и сестри“ всъщност може да помогне на децата да се разбират с връстниците си. Неща като загуба в игра, чакане на ред и присъединяване към група могат да бъдат трудни за единствено дете. За да помогнат на единствено дете да успее в социални ситуации, родителите трябва да демонстрират чрез пример как се споделя, как се прави компромис и как се проявява емпатия към околните.

Споделете част от отговорността
Отглеждането на единствено дете може да насърчи близките отношения родител-дете. Някои единствени деца обаче стават твърде зависими от родителите си по отношение на морална подкрепа, помощ при домашните и дори забавление – и родителите могат несъзнателно да засилят тази зависимост.

За да помогнете на детето си да стане по-независимо, дайте му някаква отговорност като домакинска работа. Единственото дете, точно като дете с братя и сестри, трябва да се научи как да се занимава и да се забавлява; родителят не винаги трябва да бъде в ролята забавляващ.

Насърчавайте смеха
Според Кевин Леман, автор на книгата "Защо си такъв, какъвто си", единствените деца могат да бъдат толкова логични, учени и правомислещи, че може да станат прекалено сериозни и да не виждат хумора в нещата. 
Въпреки че няма установен начин да „научите“ някого да има безгрижно чувство за хумор, като бъдете добър пример за подражание: Избягвайте да налагате дисциплина с железен юмрук и се смейте открито с детето си. 

Устоявайте на желанието да се намесвате
Единствените деца са склонни да бъдат перфекционисти, така че ако се опитате да „преработите“ всяко малко нещо, което правят, като например да преправите техните легло или повторно почистване на рафт, вие само ще затвърдите перфекционистичните навици, които може да имат. 

Насърчавайте взаимодействието с другите
За да не се чувстват самотни, някои единствени деца развиват въображаеми приятели или връзка с неодушевени предмети, като кукли или плюшени животни. Няма значение колко внимание отделяте на единствено дете; понякога то просто се нуждае от някой на неговата възраст, с когото да се свърже.
Ето защо, когато имате единствено дете, социалните дейности трябва да се организират по-често, като се започне, когато е на възраст около 18 месеца, казва Джей Лейн Тенър,професор по педиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Планирайте дати за игра както във вашия дом (където детето ви може да научи умения като споделяне на играчки и внимание от страна на възрастните), така и в дома на приятел (където ще се научи да следва ръководството на свой връстник).