Да накараш детето да се страхува е сигурен начин да го направиш послушно

Страхът често помага на родителите да постигнат желаното поведение от детето си, но това всъщност е емоционално насилие. Това е така, защото очакването, че ще бъдат отвлечени от Торбалан или че майка им ще си тръгне и никога няма да се върне, може да остави следа в психиката на детето и да го направи резервирано и страхливо. Грижата за психологическото здраве на детето трябва да е по-важна от моментното желание на родителите да го накарат да се държи правилно.

Порицаването на детето пред други засилва възпитателния ефект

Според нормите за добро възпитание конфликтите трябва да се решават насаме. Опитът да дисциплинирате детето си не е равнозначен на това да го накажете и затова родителите трябва да имат внимателен подход към подобни диалози.

Освен това възпитателният процес е не по-малко интимен от проблемите, които понякога имаме с партньора. Малко вероятно е съпругът или съпругата да се радват на това, че им се казва публично да (не) се държат по определен начин. Децата също могат да се почувстват унизени в такива случаи.

Всеки глези децата, просто е невъзможно да им откажеш

Трудно е да откажеш на сладко дете, когато иска нещо. В такива моменти обаче си струва да помните, че това може да развали сегашните ви отношения, а и тяхното бъдеще. Всичко това, защото с времето детето ще стане наистина истерично и взискателно и изпълнението на желанията му вече няма да е акт на вашата добра воля, а ваше задължение.

Освен това детето може да получи проблеми с общуването в бъдеще или здравословни проблеми, ако продължи да консумира нездравословна храна безконтролно.

Крещенето е нормална част от възпитателния процес

Трудно е да се сдържи избликът на емоции, когато детето започне да се държи лошо, особено пред други хора, които вероятно ще гледат на вас, " безхаберния родител", с осъждане. В този момент обаче крясъците на възрастния само влошават ситуацията. Много по-добре е да проявите търпение и разбиране към детето от ранна възраст, така че то да израсне в по-търпелив човек, да намери по-лесно общ език с родителите си и да бъде по-отворено.

Добрите оценки са гаранция за успешен живот в бъдеще

Добрите оценки постепенно губят влиянието си върху нас. Днес е ясно, че те не са единственият фактор, който определя успеха на едно дете. Проучванията показват, че личностните характеристики, като емоционална интелигентност, междуличностни умения и лидерски качества, са много по-точни в предсказването на бъдещия потенциал на детето.

Личните граници са само за възрастни

Има различни причини, поради които едно дете може да не желае докосвания, целувки и прегръдки от други хора, дори те да са негови роднини. Дали на възрастен човек би му харесало, ако бъде принуден да участва във физически контакт? Очевидно е, че не би било удачно.

Детето също има право да откаже такова внимание от страна на възрастните, защото те също имат лични граници. Родителите е правилно да подкрепят тези граници, вместо да принуждават децата да правят това, което не искат да правят, когато става въпрос за лични граници.

Не бива да проявяваме нежност към синовете си, защото в противен случай ще се превърне в мекушав мъж един ден

Като цяло всички полови стереотипи по отношение на децата са съмнителни. Що се отнася до обичта, децата от всяка възраст и пол се стремят да се чувстват обичани - това ги прави щастливи и им дава самочувствие. Да не се дава нежност на детето е странно, защото това ще го накара да се чувства необичано и ще насърчи развитието на негативни качества, като несигурност и ниско самочувствие.

Работата и парите ще донесат повече ползи на детето, отколкото времето, прекарано заедно. Ще разберат, когато пораснат

Разбира се, има ситуации, в които оставянето на детето при баба му или детегледачка е единственото възможно решение. Въпреки това всички можем да признаем, че е възможно да намерим време за нещата, които са наистина важни, дори и при най-забързания график.

Отделянето на 30 минути за четене на приказка или ходене в парка през уикенда също трябва да бъде основен приоритет на родителите в допълнение към кариерата или личния живот. Това е особено вярно, когато се вземе предвид, че това пряко влияе върху това колко щастливо, самоуверено и по-малко тревожно ще израсне детето.