Насърчете детето да изразява всички емоции, които преживява – в голяма степен на момчетата още от малки се забранява да бъдат тъжни, да плачат, когато ги боли, да се страхуват и др.  Това е голяма тежест, не само защото не могат да освободят напрежението чрез изразяването на емоцията, а и защото тази „забрана“ означава, че тези преживявания са „лоши“. Ето защо, когато жените ги изразяват, за мъжете остават чужди, далечни и трудно приемани, а толерантното отношение към нещо, което не приемаме и не разбираме, е трудно постижимо. Така че, татковци, прегръщайте синовете си и им позволете да плачат, когато им се плаче!

Играйте всякакви игри – една от най-силните страни на мъжете е да играят с децата. Е, дори и футболът стереотипно да е „мъжки“ спорт, позволете на сина си да експериментира като влиза в други роли или играете на не толкова типични за мъжете игри. Това ще обогати и двама ви като опит и преживяване!

Позволете му да се облича във всички цветове на дъгата – всички цветове са подходящи за деца. Ето защо, ако обяснявате, че „мъжките“ и „женските“ цветове са отживелица, то момчето ви ще се надсмива на стереотипа, вместо да го пренася в своето поколение.

Насърчете го да се отнася уважително към своето тяло и лично пространство – когато са малки децата не могат да дефинират какво е лично пространство, но могат веднага да ни кажат дали им харесва или не, когато някой ги щипе по бузите, бута ги или ги гали. Това ни показва, че е добре да дадем добър пример и да разговаряме как е добре детето да каже, когато не му е приятно някой да го щипе или бута, как да каже, когато му е приятно. Изграждайки умения как да защити личното си пространство без да наранява другите, ще му помогне да уважава повече личното пространство на другите.

Разговаряйте за отношенията между половете – разговаряйте със сина си (това важи и за момичетата) при всеки удобен случай по начин, съобразен с възрастта на детето за това как е добре да се отнася с момичетата/момчетата, когато са приятели, когато се харесват, или просто когато играят заедно на площадката или в училище. Това ще помогне още от ранна възраст децата да бъдат свободни да разговарят с вас дори на чувствителни теми, ще ги насърчите да споделят и да питат, когато нещо ги притесни. Не забравяйте, че никога не са прекалено малки, все пак ако не разговарят с вас, ще набавят информацията си от другаде, а това са чувствителни теми, ключови за формирането на децата и те имат нужда да разговарят за тях с хора, на които имат доверие.