Те все още са разхвърляни.

Когато са малки, се справяте с памперси, размазана храна и изхвърлени кофички от LEGO. Така че наивно си мислите, че след като се научат да пишкат сами и могат да се хранят безпроблемно, ще се справят по-добре и с почистването след себе си. Да, ама не. Лично аз не взех под внимание техните тийнейджърски стаи- или където и да е другаде в къщата, където прекарват времето си и не планирах добре. Смачкани опаковки, остатъци от закуски и вероятно всички прибори в къщата са разпръснати по всички повърхности в стаите им до такава степен, че обмислям да изпиша на надгробния си камък "АКО ИМАМЕ ХЛЕБАРКИ, ВИНАТА Е ВАША". Хвърлят прането си на пода, независимо дали е чисто или мръсно (и аз не смятам да го помириша, за да разбера). Зарядите са заплетени, леглата не са оправени, а доказателствата за извънкласни дейности са разхвърляни навсякъде ... и да, това включва и спортни чаши. Повдига ми се.

... Но те не обръщат внимание на тези бъркотии.

Човек би си помислил, че да живееш буквално в купчина боклук след известно време ще започне да омръзва, но не. Те са щастливи като еноти в контейнер за боклук, блажено неосъзнавайки колко мухлясала и отвратителна е заобикалящата ги среда. И въпреки че вероятно цял живот сте им напомняли къде се намират кофата за боклук, съдомиялната машина и кошчето за дрехи, тяхната избирателна памет сякаш не включва нито едно от тези неща.

Те са забавни и остроумни.

Ако някой някога е казал, че малките деца са забавни, той го е казал по възможно най-саркастичния начин. Справянето с къща, пълна с малки хора, не беше по мой вкус и макар да признавам, че определено има аспекти, които ми липсват в тази възраст, прекарвах много повече време в чувство на претовареност, отколкото на радост. Сега обаче наистина смятам, че децата ми са забавни. Смеем се на едни и същи неща и въпреки че все още съм преди всичко техен родител, се шегуваме като приятели. Можем да гледаме и да се наслаждаваме на едни и същи филми и телевизионни предавания (въпреки че аз вътрешно се стряскам дори при най-малкия намек за секс сцена), а телефонът ми постоянно звъни с поток от мемета и TikTok-ци. Те са развили истинско чувство за хумор и с тях е забавно да се прекарва времето... е, през повечето време.

Тези променливи настроения, обаче...

Това е нещо, за което хората ви предупреждават, но то не се възприема напълно, докато не ви се случи. Тийнейджърите могат да се превърнат от обикновени хора в избухливи, ръмжащи демони за миг - без предупреждение и без причина. Чудите се дали всички деца са толкова мърморещи, или просто сте ужасен родител, който е отгледал непочтено чудовище (ако не се сещате: това съвсем не сте вие). Има цели дни, в които те просто са в лошо настроение, а вие се чувствате така, сякаш ходите по яйчни черупки... като се започне от момента, в който сте имали смелостта да кажете "Добро утро!".

Ставате шофьор на пълен работен ден.

Тийнейджърите развиват активен социален живот много преди да развият способността да се придвижват сами до всички глупости, които постоянно искат да правят. А ако си имате работа с "на всяка манджа мерудия", който иска да е във всеки клуб и спорт, е още по-лошо. Когато не се отправят към някаква тренировка или среща на клуб, те искат да отидат на кино, в кафенето, в мола или където и да се събират приятелите им. И познайте какво? Те имат нужда от превоз. А, и трябва да ги вземете. О, и приятелите им имат нужда от превоз до вкъщи. Няма как да прекарвате повече време на път, дори да карате тир професионално.

Изхранването им е ужасно скъпо.

Не съм сигурна колко плаща зоологическата градина за изхранването на стадо слонове, но съм готова да се обзаложа, че е някъде около сегашната ми сметка за храна. Отминаха дните, когато те се хранеха само с въздух и от време на време с крекери "Златна рибка"; ако детето ви не яде, не се притеснявайте, то ще компенсира по-късно. Като закуска и следобедна закуска, и късна закуска, и обяд, и пакетче Такис (вид снакс), и малко рамен спагети, и вечеря, и следобедна закуска, и хапване преди лягане. В един момент шкафът ви ще бъде пълен, а в следващия - празен.

Безсънните нощи не свършват с ранното детство.

Когато сте достатъчно възрастни, за да станете родител на тийнейджър, искате да си легнете към 9. Това е в пряко противоречие със тийнейджърите ви, които искат да остават навън все по-късно и по-късно. Дори ако те са в ситуация, за която се чувствате относително сигурни - например с приятел, чиито родители ги водят на концерт - пак не можете да се отпуснете напълно, докато не знаете, че са си вкъщи и в безопасност. Защото те може да са тийнейджъри, но винаги ще бъдат деца в очите ви.

Имате проблеми с личния живот и границите.

Вашето безпокойство ще иска неограничен достъп до всяко текстово съобщение, всеки Snapchat, цялата история на браузъра им ( и настолния компютър, и на мобилния телефон, моля) и вратата на спалнята им да е отворена по всяко време. Ужасяващите истории, които чувате за трафик на хора и кибертормоз, постоянно присъстват в съзнанието ви, тъй като очите на децата ви са постоянно заровени в екраните. Но мозъкът ви знае, че логично трябва да има граница; в края на краищата те са почти възрастни хора и всеки заслужава известно лично пространство. Проблемът е в това, че трябва да се преодолее тънката граница между това да им се осигури достатъчно личен живот и да се гарантира, че няма да участват в рисково поведение онлайн, и вие се борите да запазите баланса. Непрекъснато.

Трябва да се откъснете.

Повярвайте ми, разбирам го. Повече от десетилетие сте абсолютен център на вселената на децата си, понякога (добре, често) до степен на отчаяние. Не могат ли за разнообразие да помолят някой друг за нещо? Но с настъпването на тийнейджърските години нещо се променя и вие вече не сте слънцето в небето им - просто планета в орбитата им - и това е трудно за преглъщане. Когато функцията ти в живота им не е да бъдеш основният им източник на утеха, сякаш не знаеш какво да правиш със себе си. Колкото и да копнеете за онова чувство, че сте необходими, то не е същото... защото това, от което те се нуждаят от вас, сега сякаш се е свело основно до хранителни продукти и превоз. (О, и 20 долара, моля те, мамо?)