Експертите са единодушни, че ефективна стратегия е постепенното и поетапно да изместите времето за лягане, така че новият график да не се усеща като радикална промяна. Две седмици преди началото на учебната година (ако времето позволява) гасете лампите с половин час по-рано с всяка изминала седмица и не подлагайте плана на обсъждане и промени.

Забавно занимание преди лягане - четене, пеене на приспивни песни или пускане на музика - може да направи заспиването по-примамливо, дори нещо, което да бъде очаквано от децата с нетърпение. Ако в домакинството има няколко деца, опитайте се да превърнете времето за лягане в индивидуално преживяване. Децата жадуват за време, в което се чувстват като център на вселената, така че направете това специално нещо между вас - или този, който е на смяна за лягане - и тях.

Тъй като толкова много родители дълго работиха от вкъщи, септември може да отбележи първия значително самостоятелно приключение за децата, което може да бъде плашещо и стряскащо - поне в началото. Но щом веднъж са в училище с други деца, в среда, която е създадена да ги стимулира и ангажира е вероятно малчуганите да се адаптират в рамките на седмици.

Започнете предварително да създавате предвидими, структурирани части от деня, за да балансирате нервната система на детето. Визуалният график, при който то вижда последователност от дейности и задачи за деня, може да бъде полезен инструмент. Можете също заедно да посетите училището преди официалното откриване или по-често организирайте преспивания у техни приятели, за да свикне с липсата ви.

Макар че това е проблем, който често не се обсъжда по очевидни причини, много деца намират за трудно да отидат до тоалетната извън дома или изобщо не се изхождат. Резултатът? Всичко - от инциденти до инфекция на пикочните пътища и просто нещастно дете, което стиска с часове. Причината за това затруднение е твърдо заложена: "Какането е състояние на уязвимост", казва д-р Оливос. "Когато сме били пещерни хора, лъвът е можело да ни изяде, ако каканижем." Въпреки че днес преследването от хищници не е проблем, подигравките от страна на съучениците могат да бъдат проблем, както и често срещаният страх от силното пускане на водата в тоалетната (или дълбоко вкорененото психологическо притеснение на детето, че тоалетната може да погълне част от него).

Ако детето ви изразява безпокойство по този въпрос, уведомете учителя му и попитайте каква ще бъде ситуацията с тоалетната тази година.

Ако детето има притеснения относно хигиената заради пандемията, снабдете ги с кърпички или дезинфектант за ръце. Практикуването на използването на други обществени тоалетни също може да бъде от полза. Уверете, че детето ви осъзнава, че има някакво подобие на контрол за това как да премине през този процес. Например, че може да помоли учителя за помощ (ако това е ползволено) или, че може да вземе книга със себе си, за да му е по-лесно да се отпусне,

Прекомерното време, прекарано пред екрана, се превърна в своеобразна епидемия - 87% от родителите, анкетирани от Parents, споделят, че времето, прекарано пред екрана от децата им, се е увеличило, а 95% изразяват загриженост от това. Родителите трябва да са наясно, че децата обикновено нямат възможност да регулират този навик. "Времето, прекарано пред екрана, влияе на допамина в мозъка, а някои игри са разработени така, че да ви накарат да ги използвате повече", казва д-р Вердуин пред Parents.

Добре е да създадете правила, които ясно очертават какъв и кога ще бъдат достъпни устройствата. ъшо така следете защо децата ви са мотивирани да използват електроника. Ако посягат често към телефона, за да се свързват с приятели, планирайте безопасна среща лице в лице или позволете повече време, но само за видеоразговори, вместо игри. Подхождайте към нещата по начин, който не обвинява детето ви, тъй като на всичко вече ни е ясно, че времето пред екрана е като нездравословната храна и приема се контролира трудно.

Докато някои деца ще се радват да виждат редовно своите приятели, други може да се притесняват. Кажете им, че няма нищо страшно, ако не са сигурни как да се върнат към игрите, както преди. Упражнявайте се в представянето, което може да бъде просто кат "Здравей, аз съм [име]" или "Здравей, искаш ли да си поиграеш с мен?". Децата, които започват да учат в ново училище, може да се притесняват, че не познават никого в класа си. В този случай д-р Бусман предлага да се сдобиете със списък на децата от класа или да помолите новия учител на детето си за контакт с представител на класа. Така можете да уредите среща в парка предварително.