Карала си я да плаче… много. Тя плака, когато разбра, че е бременна. Плака, докато те раждаше и когато те все в ръцете си за първи път. Плака, когато щастие, тъга, притеснение. Плака заради всички твои проблеми и успехи.

Тя искаше онова последно парче от тортата. Но когато те видя как го гледаш с големите си очи и се облизваш сладко, прецени, че ще бъде много по-щастлива, ако ти го вземеш.

Болеше. Болеше я, когато ѝ дърпаше косата, когато я драскаше с ноктите си, когато я риташе, докато беше в корема ѝ. Болеше я много, докато ти помагаше да се появиш на този свят.

Винаги се страхуваше. Тя се страхуваше постоянно за теб, още от момента, в който разбра, че те има. Сърцето ѝ препускаше при всяка твоя стъпка. Тя стоеше до късно и те чакаше да се прибереш от излизането с приятелите ти. Тя е готова на всичко, за да се увери, че си добре.

Тя знае, че не е перфектна. Тя е най-лошият си критик. Тя знае всичките си недостатъци и понякога се мрази заради тях, но все пак се опитва да дава най-доброто от себе си. Понякога иска с цялото си сърце да върне времето назад и да оправи всички грешки, които е направила спрямо теб.

Пазеше те докато спиш. Имало е нощи, в които е била будна до 3, молейки се да заспиш. Едва е държала очите си отворени, докато те е държала и ти е пяла приспивни песни. И когато най-сетне си успявала да заспиш, тя е лягала тихо до теб и е наблюдавала идеалното ти личице.

Носила те е много повече от 9 месеца. Имала си нужда от нея и тя ти е помагала. Държала те е по време на разходките навън и когато се е опитвала да те храни. Носела те е на ръце, докато заспиш и докато се смееш и правиш бели. Чувствала си се сигурна и обичана в ръцете ѝ и тя не е искала това да ти липсва.

Сърцето ѝ се е късало, когато си плакала. За нея няма по-тъжен звук от твоя плач и няма нищо по-ужасяващо от сълзите, стичащи се по бузите ти. Тя правеше всичко по силите си, за да не плачеш и да бъдеш щастлива.

Винаги те е поставяла на първо място. Тя не е спала или яла заради теб. Не е имала време да си вземе душ. Прекарвала е всички дни, задоволявайки само твоите нуджи, грижейки се само за теб. А на следващия е ставала и е правила всичко отново.

Тя би направила всичко отново. Да бъдеш майка е най-трудната професия на света и изисква цялото внимание и цялото отдаване, на което си способен. Плачеш, боли те, грешиш и се учиш. Но изпитваш и цялата радост на земята, защото няма нищо по-хубаво от това срещу теб да има две очички, които те гледат с толкова много любов.