Кора Дюк от Невада, САЩ, не е планирала да стане майка на девет деца до 28-годишна възраст.
„Наистина беше така, както се случи“, казва 39-годишната жена за изданието TODAY.com. „По-голямата част изобщо не бяха планирани. Традиционните методи за контрол на раждаемостта не работеха.“
Дюк се запознава със съпруга си Андре, когато е втора година в гимназията, а той е в последен клас там. Двойката става родители на: Илайджа (роден през 2002 г.), Шийна (родена 2003 г.), Юна (която си отива като бебе през 2004 г.), Заан (роден през 2005 г.), Кайро (роден 2006 г.), Саия (родена 2008 г.), Ави (родена през 2009 г.), Романи (2011 г.), и Тадж (2010 г.).
Така Кора е била бременна всяка година в продължение на 12 последователни години.
„Познавах себе си само като бременна“, казва тя за отминалите времена. „Дори не помнех дните, когато не бях.“
Кора Дюк и нейният съпруг се грижат за осемте си живи деца в Лас Вегас, Невада. Третото им дете, Юна, си отива заради Синдрома на внезапната детска смърт (SIDS) на седем дни.
„Винаги ще казвам, че съм майка на девет деца“, добавя Дюк.
Тя твърди, че животът днес е „много по-лесен“, отколкото когато децата са били малки. Освен че всички я питат какво има за вечеря „всеки ден“, добавя Кора, децата ѝ са доста самостоятелни и е „по-лесно да ги отглеждаш сега, когато са по-големи“.
Това не означава, че да си майка на четирима тийнейджъри е лесно. „Разбира се, тийнейджърският живот е малко драматичен в наши дни“, обяснява Дюк. „Когато са тийнейджъри, е много по-трудно, отколкото когато са малки, защото има толкова много индивидуалност и толкова много отношение и вие се справяте с тяхната драма в допълнение към драмите с вас.“
„Но встрани от това“, добавя тя, „в нашата къща е доста спокойно с всичките деца.“
В един типичен делничен ден Дюк казва, че се събужда в 5:30 всяка сутрин, за да закара най-голямата си дъщеря на работа. Преди да тръгне се опитва да събуди „гимназистите си“, за да се увери, че ще пристигнат в училище навреме.
„Невъзможно е да събудиш тийнейджър“, смее се Дюк. „Буквално трябва да ги избутате от леглото, да вземете одеялото, да хвърлите одеялото от другата страна на стаята и да се надявате да се събудят.“
След като заведе гимназистите на училище, дъщеря си в средно училище на уроци по музика, Кора се връща вкъщи, за да заведе сина си в средно училище и да се увери, че синът ѝ в начална училищна възраст е на автобусната спирка навреме. Тогава майката най-накрая може да си поеме дъх.
„В движение съм от 5:30 сутринта поне до 8:00“, добавя тя.
Но „лудото темпо“ на всеки типичен ден не означава, че Дюк не може да си спомни какво е да си млада майка на няколко деца под 5-годишна възраст. Тя научава за първата си бременност през октомври 2000 г., когато е на 17 години.
„Беше лудост. Винаги се оплаквах във Facebook, че съм голяма и уморена, крещя и се оплаквам от липсата на сън“, казва Дюк. „Имах три деца с памперси по всяко време – беше трудоемко, но го приех. Това е всичко, което познавах.“
След раждането на последното си дете, Дюк казва, че се е подложила на връзване на маточните тръби, известно още като лигиране на фалопиевите тръби – вид стерилизация, която според Дюк ѝ е дала възможност да „да даде приоритет на себе си“.
„Никога не съм отделяла време за себе си“, добавя тя. „Научих, че съм себе си и цялото ми същество не се върти около това да бъда майка. Това е нещо, което наистина разбрах, след като спрях да имам деца.“
Част от запознаването ѝ с други аспекти на своята идентичност е осъзнаването, че трябва да се погрижи за здравето си, твърди тя и добавя, че да имаш „толкова много деца наистина оказва влияние върху тялото ти“.
Този период на самоизследване също позволява на Дюк да се съсредоточи върху връзката със съпруга си. Толкова дълго време „всичко, което знаехме, бе как да бъдем родители“, признава тя.
„След като ми вързаха тръбите, си казахме: „Да, ще се съсредоточим върху себе си.“ И това направихме“, казва Дюк. „Тогава осъзнахме, че всъщност се харесваме.“
В края на 2022 г. Дюк и нейният съпруг се готвят да изпратят най-големия си син в колеж – значим момент, за който Дюк не е напълно сигурна, че е подготвена.
„Той ще отиде в общежитие“, обяснява тя. „Не знам дали съм готова за това. В продължение на 21 години имах всички под покрива си, така че фактът, че синът ми напуска дома, е някакъв шок.“
„Още не ме е ударило“, добавя Дюк, „но веднага щом трябва да опаковаме колата, сигурна съм, че ще претърпя пълна повреда.“
Колкото и труден да е този момент, според Дюк това не означава, че не е обмисляла какъв ще бъде животът, след като всичките ѝ деца напуснат къщата. Тя споделя, че със съпруга си планират да „пътуват по света“, веднага щом останат „в празно гнездо“.
„Не предприемаме много пътувания, защото сме 10 души и е много скъпо, но искаме да обиколим света“, казва майката. „Все още не сме имали шанса да видим света, така че броим дните до изпращането на най-малкия ни колежанин.“
