Чуйте тази статия в аудио формат:

Нищо не е в състояние да разклати самочувствието ни като родител по-силно от това, да видим как детето ни удря друго дете или се осмели да посегне на самите нас.

Да, това поведение не е похвално, но не бързайте да търсите вината във вас или да си мислите, че детето ви е "лошо" и "невъзпитано". 

Ние наричаме този етап "периодът на шамарите", който се наблюдава при деца между 1 и 2-годишна възраст. Днес ще се опитаме да проследим заедно причините за физическата агресия и ще ви дадем съвети как да я избегнете занапред.

Защо детето започва да ви посяга

Децата до 2-годишна възраст не възприемат удрянето като нещо лошо, способността им да проявяват съчувствие и състрадание идва след 3-тия им рожден ден. Дори да възприеме идеята, че не бива да го прави, няма как да очаквате от дете на тази възраст да се контролира и да си дава сметка за последиците от неговите действия.

Посягането най-вероятно се дължи на следните причини:

 😡 Опитва се да комуникира - както всеки нормален човек, бебето се чувства гладно, уморено, самотно, отегчено... Разликата е в това, че то не разполага с вербалните възможности да се оплаче. И тъй като речниковият запас на вашето малко съкровище е особено ограничен, то използва предимно тялото си, за да общува с околните.

 😡 Защитава личното си пространство - ако детето ви става агресивно в компанията на негови приятелчета, това може да бъде опит за защита. Ако му взимат играчките, не се държат добре и не разбират от "Мое!" и "Дай!", много вероятно е то да упражни физическа сила, за да се защити.

 😡 Подражава на някого - може би е видяло член на семейството или друго дете да удря някого и сега се опитва да възпроизвежда видяното. В главичката му просто преминава невинната мисъл "Ако и аз направя така, какво ли ще се случи?"

Как да се справим с бебешката агресия

Колкото по-бързо реагирате, толкова по-бързо ще изкорените това поведение. Препоръчваме ви да започнете така: когато то ви удари, наведете се, за да сте на една височина, погледнете го право в очите и кажете с равен и сериозен тон "Без удряне. Удрянето боли." Важно е да не изпадате в излишни обяснения - колкото по-дълъг става разговорът, толкова повече внимание получава детето ви в резултат на проявената от него агресия. 

Ако ви удари отново, изолирайте го от ситуацията на друго място за около минута. Така то ще разбере, че удрянето няма да му спечели вниманието на мама и тате.

Ето още няколко златни съвета:

 😡 Потърсете причината - може би детето ви е гладно или не се чувства добре? Помогнете му да облече жестовете му в думи. Ако е гладно, сложете шишето в ръката му и кажете "Искаш мляко? Кажи "мля-ко"!"

 😡 Запазете самообладение - за децата караницата е за предпочитане пред липса на всякакво внимание. Ако си изпуснете нервите, ще впечатлите детето (то ще си каже "Уау, мама полудя!") и непременно ще повтори. 

 😡 Обвържете поведението на детето с чувствата на другите - ако удари друго дете, обяснете му, че то не се чувства добре и го боли. И обратно, когато то сподели играчките си с някого или се държи добре, не забравяйте да го похвалите и да му покажете, че това е правилно.

 😡 Никога не отвръщайте на агресията с агресия - ние сме срещу пошляпването като метод за възпитание. А на неговите поддържници ще кажем, че детето на тази възраст няма как да намери връзка между вашето напляскване (дори да е леко) с неговото собствено поведение. 

 😡 Имайте търпение - това е поредното нещо, на което трябва да научите детето си. Сега не е реагирало правилно, просто трябва да му покажете как да трябва се държи. Обикновено този период трае не повече от няколко месеца.