Чуйте тази статия в аудио формат:
Чувството, че имаш право на всичко, което си поискаш, наблюдаваме по различни начини в поведението: от малки ежедневни прояви на разглезеност у децата до родители, даващи подкупи за влизане в университет, пишат от HuffPost.
Разбира се, повечето родители не се стремят умишлено да втълпят у децата си нагласата, че всичко им е позволено. Експертите обаче посочват някои често срещани грешки, които родители и други близки до децата роднини допускат непреднамерено по пътя си. Те възпитават у децата усещането, че всички са им длъжни.
От HuffPost разказват за четири такива пропуски, които трябва да имате предвид.
Грешка 1: Не ги учим активно как да се справят, когато не получат онова, което искат, или са загубили
Важно е родителите на по-малките деца да бъдат реалисти, обяснява Ализа Пресман, съосновател на Родителския център Mount Sinai и водещ на подкаста Raising Good Humans. Децата под 4-годишна възраст не са развили така наречената „теория на ума“ - или когнитивния механизъм, който ни позволява да приписваме определени убеждения на себе си и на другите, обяснява тя.
Така че е напълно нормално малчуганите да бъдат вкопчени в собствената си перспектива и чувства, като е доста по-малко вероятно да не хленчат, че няма да гледат поредния епизод на любимата си анимация, защото встрани от това осъзнават колко щастливи са в живота си.
Важно е по време на прехода към предучилищна възраст родителите да учат своите деца, че нещата невинаги се случват както искаме. Малчуганите също трябва да знаят, че ако не се справят, е нормално да се почувстват зле.
Когато например с детето си избирате подарък за рожден ден на негов приятел, а то поиска играчка за себе си, не се поддавайте, призовава Пресман. Вместо това може да кажете нещо като: „Отиваме в магазина, за да купим подарък за Иван. Знам, че понякога това може да е трудно и не е лесно да се съсредоточиш“.
По този начин давате на детето пространство да се пребори с това какво е усещането да не се справя по пътя си и му показвате, че очаквате то да мине през него. Това може да бъде доста силен урок, особено когато се повтаря често като естествена част от израстването.
Грешка 2: Не им даваме достатъчно домакински задължения
„Възпитаването на отговорност е огромна задача на родителството“, казва Пресман. И това е чудесна противоотрова за чувството, че всичко ти е позволено. Не е необходимо задачите да са големи – по този начин те могат да започнат с извършването на задължения още от малки.
Карайте децата например да връщат празните си чинии в кухнята или да бършат масата след хранене. Според Пресман това са неща, които и 3-годишните деца могат да правят: „Наличието на подходящи за възрастта задължения не е обременяващо; това показва, че някой е полезен член на домакинството.“
Дори и децата да се оплакват, продължете. „Аз също не обичам да прибирам съдовете!“, казва Пресман през смях. „Това, че не искате да го правите, не означава, че не трябва.“
Насърчаването на чувство за компетентност чрез някои основни отговорности у дома може да помогне за повишаване на чувството за увереност, която децата носят със себе си през целия си живот. Изследванията потвърждават това: eдно дългосрочно проучване установява, че децата, които са участвали в основни домакински задачи, когато са били на 3 и 4 години, имат по-високо чувство за самостоятелност и отговорност като възрастни.
Грешка 3: Не сме категорични в поставянето на собствени граници
Границите са много важни за отглеждане на деца, които не чувстват, че имат право на всичко, казва Пресман. За целта самите родители трябва да бъдат последователни и сигурни в своите собствени граници.
Трудно е обаче да бъдете такива, ако не сте категорични в определянето им. Затова проверете самите себе си: Какви граници са важни за вас (и за вашия партньор, ако имате такъв)? И колко последователни сте в действителност при поддържането на тези граници? Това може да се отнася както за малки ежедневни навици, така и до по-големи очаквания относно това как искате детето ви да се държи като гражданин на света.
Може би се придържате към вашите правила или граници в 75% от времето, а през останалите 25% от времето сте изтощени и отказвате да водите поредната битка. Просто прекарайте известно време в разсъждаване върху това, вместо да летите на автопилот, препоръчва Пресман.
Стриктността в отношението към определени неща значително помага да са намали чувството за привилегия у децата, но въпреки това можете да бъдете състрадателни и строги едновременно.
Разбира се, детето няма да е доволно, че не получава това, което иска, но вашата задача като родител, който определя граници и се придържа към тях, е да му помогнете да се справя с чувствата на тъга, разочарование или гняв, които могат да се появят, за да може то да го прави занапред през целия си живот.
Грешка 4: Не сме способни да моделираме поведението, което искаме да видим
„Моделирането на уважение е огромен и важен компонент на нещата, свързани с чувството за привилегированост“, каза Пресман. Децата наблюдават как се държат техните родители към останалите и се учат по този начин.
Първо е добре да си дадем сметка как се отнасяме към други хора, обяснява Пресман. Необходимо е просто да се запитаме: „Гордея ли се с това как се държа в момента?“.
Родителите също са хора и грешат – но като такива е важно да знаете, че децата ви гледат и се учат от вас как да се държат.
Не пропускайте да последвате Ohnamama.bg във Facebook и Instagram!
Марияна Манушева – инструктор по първа помощ 
